Каква радост да ви видим, г-н Бонд!

ВНИМАНИЕ! Текстът разкрива част от съдържанието на филма.

„Смъртта може да почака“ – може би най-обсъжданият и очакван филм от две години насам, успя да се пребори с най-големия злодей на франчайза досега – Ковид-пандемията, и най-сетне е на големия екран. У нас филмът тръгна на 1 октомври и завладя зрителското внимание без конкуренция.

През седмицата „Смъртта може да почака“, 25-ият филм от поредицата за тайния агент и последен за Даниъл Крейг в ролята, имаше бляскава премиера в „Ройъл Албърт Хол“ в Лондон, където в списъка с гостите бяха и представители на кралското семейство. Дъждът, последен прът в колелото на филма, не отказа принц Уилям, съпругата му Кейт, херцогинята на Корнуол Камила и принц Чарлз да се появят на премиерата. Кралското присъствие на Бонд-премиерите през годините се превръща в традиция, в други години дори самата кралица е проявала интерес към прожекциите.

Членове на кралското семейство посетиха премиерата на „Смъртта може да почака“ в Лондон на 28 септември. Снимка: ЕПА/БГНЕС

В новия филм Бонд (Даниъл Крейг) излиза в пенсия, почива си в Ямайка, където го намира старият му приятел Феликс Лайтър (Джейфри Райт), защото спешно се нуждае от помощ. Така бившият таен агент отново се завръща в занаята – спасяването на отвлечен учен го изправя пред мистериозния злодей Сафин (Рами Малек) с оръжия, последен писък на модата, гласи накратко синопсисът.

Но освен експлозиите, преследването с автомобили и екшъна, неизменна част от всеки филм за любимия таен агент на Великобритания, 25-ата глава от Бонд-приключението обвива наратива с емоционален облак от загуба, тъга, умора и дълги сбогувания, отбелязва критиката. Докато сюжетните възли се разплитат един по един, тънките нишки на шпионския занаят отстъпват място на драма, изпълнена със саможертви и отмъщения, пише А. О. Скот в „Ню Йорк Таймс“. Злодеят Сафин е решил, че Вселената го е натоварила със задачата да изтреби голяма част от човешкото население на Земята и с това вероятно ще припомни на зрителите на Танос от Отпъстителите.

В актьорския състав са още Леа Сейду, Наоми Харис, Лашана Линч, Бен Уишоу, Ралф Файнс, Кристоф Уолц, Ана де Армас, Били Магнусен и др. Режисьор е Кари Джоджи Фукунага, той също е и в сценарния екип, където си партнира с Фийби Уолър-Бридж (поканена от самия Даниъл Крейг). Музиката е на Ханс Цимер.

„Смъртта може да почака“ не е най-добрият филм в поредицата, но определено изпраща Даниъл Крейг така, както заслужава, единодушни са специалистите. В „Ротън Томатоус“ филмът се радва на високо одобрение, критиците му дават 82% позитивни отзиви и сипят суперлативи в ревютата си.

„Филмът е по-добър от „добър“. Той е великолепен – пише Кевин Маер в „Таймс“ и му дава пет звезди. – Харизмата на Крейг се извисява над продукцията от първия до последния кадър и последната му сцена е изпълнена в страхотен и емоционален стил.“

Патос, драма, комедия, сърцераздирателни моменти, макабрен хорър и наивно архаичен екшън се събират в едно за „фестивал на абсурда и сложността, гигантски заговор, от който свят ти се завива“, пише Питър Брадшоу в „Гардиън“ и също дава пет звезди. Като цяло филмът е „спектакъл, който изпълва с наслада и радост“, пише Брадшоу.

Категорично преобладават позитивните отзиви, но има и някои забережки и тази, която най-често се среща, е за дължината на филма – „Смъртта може да почака“ продължава два часа и 43 мин. Лебедовата песен на Крейг не оправдава това, пише Стефани Закарек в „Тайм“:

„Филмът е твърде дълъг и твърде претъпкан със сюжетни линии, повече не винаги е по-добре –  заключава тя. – Но забравете за всичко това. Дори да има някои недостатъци, „Смъртта може да почака“ е перфектно написан за актьора, който за мен е най-добрият Бонд досега.“

За 53-годишния Крейг това е пети филм, в който въплъщава тайния агент. Началото е поставено през 2006 г. с „Казино Роял“.

Кари Джоджи Фукунага вади най-неочакваните козове от ръкава си и прави с персонажа всичко онова, което може да се очаква от един Бонд филм и дори повече, отбелязва Роби Колин в „Телеграф“:

„Дълго време ви очаквахме, господин Бонд, и каква радост и облекчение, че ви видим отново!“.

Трудно, но се намират и негативни ревюта, като това на Кларис Лофри в „Индипендънт“, която дава три звезди на продукцията и я нарича „типичната шпионска глупост“:

„Кари Джоджи Фукунага е създал разбиващ екшън филм. Жалко, че трябваше да е филм за Бонд. Най-разочароващото е, че цялото нещо се усеща лишено от кулминация или развитие. Въпреки приноса на Фийби Уолър-Бридж в сценария, за който толкова много се изписа в медиите, „Смъртта може да почака“ никак не е радикалният феминистки разказ, който ни бе обещан“.

Съдбата на Бонд ще бъде решена в следващите дни и месеци, заключава критиката, тъй като има някои моменти, които със сигурност ще се окажат разделителна линия за феновете на поредицата. Вероятно се има предвид въвеждането на персонажа на Лашана Линч, която поема номера 007 от пенсионирания Бонд. Още преди премиерата на „Смъртта може да почака“, редица коментатори в социалните мрежи заклеймиха решението чернокожата актриса да има ключова роля в продукцията като политкоректно.