Разликите между православието и католицизма

За нехристияните или дори за християните, които предпочитат да следват доктрината по най-простия възможен начин, католическата и православната църкви може да изглеждат доста сходни. И двете ползват сложни церемонии с древен произход и имат множество санове в клира; произходът им идва от зората на християнската ера; и двете са с богата теологическа и философска традиция и като цяло – дълги институционални спорове. Списание „Икономист“ обяснява разликите между изповеданията.

Само на пръв поглед различието между тях е във веруюто по отношение на триединността на Бог Отец, Син и Светия дух. Защо тогава просто не се обединят? На 12 февруари папа Франциск, глава на Римо-католическата църква, и патриархът на най-голямата православна църква – Руската, Кирил, се срещнаха в Куба. При все че такава среща не е безпрецедентна – то тя е доста необичайна. Защо?

Част от отговора се корени в дългата памет на двете институции – разликите, появили се преди много векове, все още имат значение. Официалното разделение между християнските Запад и Изток настъпва през 1054-а; до известна степен то отразява геополитическата конкуренция между гръко-говорящата Източно Римска империя (Византия) и латинския свят в Западна Европа, след като Римската империя се разпада през V век и се появяват нови центрове на властта.

Напрежението нараства в началото на XI век, когато католическите нормани превземат гръко-говорящата Южна Италия и налагат латинските практики в църквите там. Константинополският патриарх реагира със затваряне на латинските храмове в своя град. В отговор папата изпраща делегация към Константинопол, за да се реши проблемът. Ръководителят на делегацията, кардинал Хумберт, отлъчва патриарха – патриархът веднага прави същото с посетителя си.

В навечерието на това окончателно скъсване се виждат все по-нарастващия конфликт по повод желанието на папата да контролира целия християнски свят, в контраст с вижданията на православните, че всички антични центрове на християнството (Антиохия, Александрия и Йерусалим, заедно с Рим и Константинопол) са приблизително равни по статут.

Православните имат проблем с това, че папата позволява версия на кредото, в която Светият дух леко понижава значението си спрямо Бог Отец и Син. Към тази богословска разлика се добавя и сериозно геополитическо недоволство: през 1204 латинската армия нахлува в Константинопол, който е най-големият център на търговията и културата в християнския свят в този момент, и налагат свой режим на управление (Латинската империя) в продължение на шест десетилетия. В колективната памет на православните този акт на предателство от братя християни води до отслабването на града и прави неизбежно завоеванието му от мюсюлманските турци през 1453-а.

Тръгвайки по отделни пътища, Християнският Изток и Християнският Запад поемат и различни теологични традиции. Западът развива идеята за чистилището, както и тази, че саможертвата на Исус Христос е необходима отплата за наказанието на Бог Отец. Нито едно от двете неща не е възприето в православието. На изток, където има склонност за смесване на интелектуалното и мистичното, се изследва идеята, че Бог е недостъпен за човешкия разум, но не и за човешкото сърце.

За православния вярващ католическото изповедание изглежда прекалено категорично и легалистично; в католическото съзнание православното мислене в своите мистични полети стои неясно и двусмислено. В рамките на няколко часа на летището в Хавана папа Франциск и патриарх Кирил едва ли са разрешили тези вековни различия. Но най-малкото навярно вече се разбират един друг малко по-добре.