Софийски международен панаир на книгата

Какво да четеш, преди да пишеш в „Какво четеш…“

„Световен ли е „Нобел“ на Амелия Личева дава ориентири как и какво да бъде търсено в океана от информация

„Световен ли е „Нобел“ на Амелия Личева е книга, насочена към читателя, която задава критерии и посочва контекст – най-важните ориентири при четенето и възприемането на литературата. - Какво да четеш, преди да пишеш в „Какво четеш…“

„Световен ли е „Нобел“ на Амелия Личева е книга, насочена към читателя, която задава критерии и посочва контекст – най-важните ориентири при четенето и възприемането на литературата.

Днес за книги се говори много. Говорят всички. Толкова усилено бъбрене залива темата, че тя изчезва в нещо като бял шум. Гласовете на експертите, уви, се губят сред тази шумотевица. Не задават тона, защото не успяват да надкрещят гласовитите лаици. Затова книги като „Световен ли е „Нобел“ на проф. Амелия Личева (изд. „Колибри“) са изключително нужни, същностно важни точно днес.

Опeративната критика е в застой, твърдят често истинските критици. Сами разбират докъде стигна дългогодишният злополучен опит да се разграничат от читателите чрез език и идеи. Академичните писания бяха толкова далеч от интересите на масовата публика, че изцяло игнорираха смисъла си – да задават критериите. Дори боговете на Олимп по-често са говорели с хората, отколкото литературните академици доскоро.

Оперативната критика е в особен дълг към съвременната литература. Има достатъчно критически студии, обзори и монографии, свързани с отдавна обследваните и поради това неконфликтни територии на литературата през XX век. Но съвременната, актуалната и практически съвсем различна съвременна литература – българска и преводна – е оставена в ръцете на маркетолозите. В периодичните издания тя намира място, но там е летлива, временна. Погледнете обаче каталозите с книги, посветени на нея. С много малки изключения (Митко Новков, Златко Ангелов), съвременната литература е напълно пренебрегната като обект на цялостно изследване, рядко се появява в книги.

Ето тук Амелия Личева запълва сама цяла огромна празнина. „Световен ли е „Нобел“ не е просто критическа студия, предназначена за академично изучаване и в помощ на студентите. Това е книга, насочена към читателя, която задава критерии и посочва контекст – най-важните ориентири при четенето и възприемането на литературата.

Професор Личева не се свени да говори елегантно и ерудирано за обичайни неща, подобни в ядрото си на онези, които грубо и лаишки се разискват в читателски групи. Цялата книга е демонстрация на това как експертът наистина има какво да каже и знае как да го каже. Обществено звучни теми се модифицират във висока, но и четивна критика в „Световен ли е „Нобел“ – като се започне от дефиницията за световната литература, сравнителното литературознание, критериите за награждаване в Швеция до спецификите на съвременната литература по теми и автори. Уж сравнително неголяма като обем, а предостатъчна за ограмотяване на неизкушени от литературната наука читатели.

Книгата е едновременно категорична и полемична. Поставя теми, разисква ги, очаквайки адекватно продължение. За съжаление, както самата проф. Личева казва, „всепозволеността“, нахлула с интернет, отнема шанса за аргументиран разговор. Тогава на експерта-критик му остава единствено да застане над нея, да демонстрира какви са правилата за литературно говорене.

И по темата за сравнителното литературознание, и във формулировките на световния литературен контекст, и в оценките за критериите на Нобеловата награда, и в обзора на съвременната литература по тематични направления – навсякъде логиката на разсъждение се основава върху стабилна аргументация, каквато е по силите само на професор по литература. Тази книга е задължителна за всеки запален хейтър в „Какво четеш“, защото може да го смири, но и ще му даде поне минимум знания.

КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР НА ТЕАТЪР ЛА СКАЛА – МИЛАНО (CAMERISTI DELLA SCALA)

Амелия Личева коментира дори злободневни и неподлежащи на разумно осмисляне от тълпата теми като присъствието на българските автори в учебниците.

Книгата на проф. Личева е от тези необходими четива, които дават ориентири как и какво да бъде търсено в океана от информация. Поставя маркери по пътя. Не е написана в усложнената стилистика на академичната критика, а на езика на добрия и образован читател. Не затруднява, а помага. Това, противно на учебникарските ни представи за литературната критика, не е високомерна дидактика, а добронамерен разговор на професионалист с любопитни търсачи.