Какво да четеш, за да имаш статус за всеки празник

Ясно е – четенето демонстрира класа, показва, че сме в тренда и че спазваме кода за социално признание. А принципите на модата налагат да съчетаем колана и чантата… пардон, книгата с подходящия повод. Затова полу на шега, полусериозно ще се опитам да подскажа кои книги е добре да нагласим на нощното си шкафче по списъка на календарните празници.

След две седмици идва Свети Валентин. Празник на любовта, у нас подходящо съчетан с Трифон Зарезан, празника на алкохола. Ще се наложи да четете едновременно две книги, вълнението от голямото празнуване ще ви улесни. Подходете с класически аристократизъм – отворете „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин и „Безкраен празник“ на Хемингуей. А ако ви е трудно да се разкъсвате между две книги, просто вземете „Жени“ на Буковски. Там има всичко накуп, заедно с подходящи реплики, които да препрочетете на следващата сутрин преди хапчето против махмурлук.

След това започва подготовката за 3 март – национален празник, за който задължително трябва да сме готови с подходящи цитати за социалните мрежи, а Коелю и Конфуций не вършат работа. Изборът е огромен. Не е нужно да изброявам „Под игото“ и „Време разделно“, тях всеки българин ги знае наизуст и рецитира с апломб, дори ако само е гледал филмите. (Това ме подсеща – не е ли време за римейк на „Под игото“? Пазарният успех е гарантиран.) Нека вдигнем летвата. Ще впечатлите родата и френдовете във Фейса, ако сложите на стената си цитат от „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев. Хубаво би било да я прочетете преди това, но внимавайте – доста обемна е. А и не е достатъчно одобрена от демонстративните патриоти – много от тях дори не знаят, че съществува. Ако сте изчели всичко това, но не ви достига малко цвят, прочетете „Възвишение“ на Милен Русков – така целия март ще говорите и пишете във Фейсбук като съвременник на Димитър Общи, а това гарантира, че ще ви забележат.

Малко след това идва 8 март. Книгата е подходящ подарък за благоверната, а изборът е огромен. Съобразете се с политическата ѝ ориентация. За модерните дами с феминистичен уклон, които презират празника, изберете „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд. Така допълнително ще внесете експресия в семейния си живот – бъдете сигурни, че ще бъде постигната пълна самоидентификация. Тези, които одобряват идеята на женския ден, може би ще се зарадват на „Как да убиеш съпруга си“ от Кати Лети – забавен чиклит с добри идеи. За наскоро разделените с любовта дами изберете „Клуб Първа съпруга“ на Оливия Голдсмит. Ако е изчерпана поради твърде голямо търсене, „Вещиците от Истуик“ на Джон Ъпдайк ще придаде класически привкус на подаръка.

Първа пролет – време за поезия. Книжарниците ще бъдат затрупани от предложения. Внимавайте да не пипнете вируса на дълбоките метафори. Забранени са депресивни гении като Борис Христов, Иван Методиев и Добромир Тонев. Георги Господинов също не става – твърде градски и замислен е. Валери Петров и Дамян Дамянов са точно в десетката. Робърт Бърнс е подходящ, Дилън Томас – не. Като отмине първата вълна от радост по пролетта, може да се върнете към философската поезия, защото на хоризонта се задава….

…Великден. Изборът за четене в Страстната седмица е огромен. Ако все още не сте разлиствали Библията, богоугодно е да го направите. Ще може да казвате, че сте я минали от кора до кора. Но понеже едно разлистване Великден не прави, трябва да избирате – или се наслаждавате на революционния си агностицизъм с „Последното изкушение на Христос“ на Казандзакис, или си осигурявате място в небесата с „Изгубеният рай“ на Джон Милтън. Ако сте атеист, докажете го, като в чест на празника потънете в тухлата на Ричард Докинс „Делюзията Бог“.

На Гергьовден е ясно – след обилния обяд се чете „Мълчанието на агнетата“ на Томас Харис. В краен случай и при тежка непоносимост към трилъри се обърнете към военните разкази на Йордан Йовков. Ако не държите армейската тематика да е точно българска, препоръчвам категорично „Приключенията на добрия войник Швейк“.

На 24 май отгърнете български вестник или списание. Потъгувайте малко. Припомнете си българското слово, правопис и граматика и вместо да решавате кръстословица, хванете червена химикалка и поправете всички налични грешки в печатните медии.

На 1 юни е лесно. За празника на детето изборът е огромен. И вчера, и днес детските книжки съдържат най-чистите думи, мисли и послания. Внимавайте само при избора на сборници с приказки – някои от тях съвсем сериозно са предназначени за възрастни. Рискувате да превърнете поредния 1 юни в последния детски празник на отрочето, ако го приспивате с оригиналните истории на Братя Грим, например.

Лято. Плаж. Пясък. Книги с меки корици, трилъри, чиклити. Ако много държите да прочетете нещо от Венета Райкова, лятото е моментът. Нора Робъртс, Джаки Колинс, Барбара Картланд, Силвия Мей – изборът на книги, които да забравим в мига, когато затворим последната страница, е огромен.

Септември е месецът, в който изборът е сложен и многообразен. Имаме два големи празника – на Съединението и Независимостта. Вземете каквото ви попадне от Захарий Стоянов. Ако сте чели „Записки по българските въстания“, може да продължите с някоя от другите му, не толкова известни книги. Същото може да направите и с Иван Вазов. „Под игото“ я знаете наизуст, но около Съединението може да прочетете продължението – „Нова земя“.

През октомври се подгответе за Хелоуин. Имате един месец, за да прочетете всичко, което сте пропуснали от Стивън Кинг. Ефектът е двоен – на 31-и ще приличате на зомби, а после ще може да се включите без угризения и колебания във всички възможни фен клубове на Краля. Ако книгите на Кинг не ви ужасяват, прочетете „Стопанката на Господ“, след нея ефектът „зомби“ е сигурен.

После идва най-натовареното време за четене – Коледа. За Дикенс и „Коледна песен“ не е нужно дори да споменавам. Убедена съм, че всяко българско семейство има традицията да сяда с коледен пунш под двуметрова елха до камината и да препрочита тази класическа книжка, докато отнякъде звънят камбанките на Марая Кери. Но ако искате да разнообразите стародавните традиции, може да се обърнете и към не толкова очевидно свързани с празника романи. Около Коледа е добре да посегнете към Фредрик Бакман, Халед Хосейни и прочие сърцеразбивачи. Това е време за леене на сълзи, умиление и спиране на дъха. В списъка за душеразбиващи книги спокойно може да влезе и „Живот в скалите“ на Мария Лалева. До Нова година ще ви е минало.

Този календарен списък от препоръчителна литература няма задължителен характер, но със сигурност ще помогне да се ориентирате какво да коментирате в социалните мрежи в подходящото време. Ако сте се усмихнали, докато го четете, значи сте от хората, които със сигурност нямат нужда от него.