Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Какво е да си вдъхновяваща жена

С какво право транссексуалната Брус/Кейтлин е сред най-вдъхновяващите жени и къде точно е вдъхновяващото в нейната личност?

Брус Дженър в образа на Кейтлин пред обектива на Ани Лейбовиц за сп. „Венити феър“. - Какво е да си вдъхновяваща жена

Брус Дженър в образа на Кейтлин пред обектива на Ани Лейбовиц за сп. „Венити феър“.

Един мъж в своите шейсет решава, че всъщност дълбоко в себе си е жена. В крайна сметка, въпреки браковете, собствените и доведени деца и неоспоримото си мъжко минало, променя пола си с редица операции. Прави го така атрактивно и медийно, както и се очаква, когато си пастрок на Ким Кардашиян – една от световно известните с това, че… е известна, жени.

Така накратко може да се пресъздаде толкова жълтеникавата история около бившия Брус Дженър, който сега се казва Кейтлин и за когото/която в моя очевидно вървящ към провал с тези пропуски живот, узнах едва покрай това събитие. И то не точно покрай факта, че някой си роднина на звезда се е сдобил с женски овали – това вече за никого не може да е новина, още повече пък скандална.

Причината да започна този текст именно с казуса Брус/Кейтлин е, че тя (да уважа правото й на собствен избор да е жена), още с вливането си в нашите момичешки редици, зае седмото от десет места в ежегодната класация на BBC „Сила на часа“ за най-вдъхновяваща жена. В името на точността трябва да кажа още, че това е поредното й трето издание, а сред удостоените през годините са дами като Ана Уинтур (вечната главна редакторка на Vogue, онази, която вдъхнови Мерил Стрийп за ролята й в „Дяволът носи Prada), Анджелина Джоли (заради операциите, с които редуцира риска да се разболее от рак по наследство), певици, общественички и куп жени главни редакторки на престижни световни икономически и политически издания.

Те защо са определени от журито като вдъхновяващи, е ясно. С какво право обаче транссексуалната Брус/Кейтлин е там и къде точно е вдъхновяващото в нейната личност – е въпрос, който обществеността си зададе. И на който дори от журито на класацията се почувстваха длъжни да дадат обяснение. В най-общи линии то е свързано с това, че (цитирам колумниста от „Дейли мейл“ и член на журито Сара Вайн) „тя е човешко същество като всички нас и не трябва да ѝ се отнемат същите права и уважение като на тези с по-обикновен живот. Колкото до влиянието ѝ, то може да е само позитивно, ако по-широка аудитория се научи да разбира преживяното от нея.“

Ето това уточнение беше нещото, което ме накара изобщо да пиша този текст.

Защото в обяснението на журито става дума за „човешко същество“ и за широка аудитория, която, вероятно след като остане шокирана, трогната, ужасена, впечатлена или каквото там е, но със сигурност не безразлична към историята а Брус/Кейтлин, ще „се научи да разбира преживяното от нея“. Повтарям – ще се НАУЧИ да РАЗБИРА!

Вдъхновяването като качество всъщност е способността да дадеш на някого инструменти да опознава, начин да го накараш да си зададе въпроси и да намери отговорите им, спорейки, питайки, лутайки се. При това подробността, че класацията е за жени, някак остава незначителна, защото в крайна сметка Брус/Кейтлин е просто „човешко същество“, човек, личност.

Няма да изпадам в разсъждения защо и дали трябва един човек да промени пола си – нито е моя работа, нито има значение в случая. Съгласна съм обаче, че в цялостното медийно разгръщане на точно тази „сензация“ има огромна доза звездомания, тотално лична психическа нестабилност по отношение на това как точно трябва да се случи една такава промяна, както и чисто журналистическа вина за това, че тя се превърна в чудо за три дни за лелките с пеньоари и ролки и момиченцата с чантички Hello Kitty. По-интересното и това, което ме вълнува всъщност в случая, е как за едно общество и за една медия, която го отразява, критериите и определението за вдъхновяваща жена са коренно различни от тукашните – балканските, българските, нашите си.

Само си представете какво ще настане, ако тук бащата, чичото, братът, съпругът на някоя известна с известността си българка вземе, та се трансформира в жена! Участията в някой пореден „Брадър“, кулинарно шоу, риалити с танци или в програми с екстремни за оцеляване условия ще е най-читавото нещо, което може да му се случи. То ще са едни жълти интервюта, то ще е развяване на бельо по студиа, то ще са сериозни участия в полуполитически програми, то ще е циркулиране по сутрешните блокове на телевизиите и нощните на радиата. В това няма нищо неочаквано – точно така ще се случи и в Европа, и в Америка, и в Азия – навсякъде в модерния свят, където сме много освободени, ама и един прайд ни бърка в притеснителните душици. Огромната разлика между нас и точно тоя свят е, че тук никога, при никакви обстоятелства никой няма и да си помисли, че един транссексуален човек може да бъде класифициран като вдъхновяващ! Дори и критерият да е според BBC и да става дума за нещо толкова безопасно, като жени.

Докато си давах сметка за тоталното различие в отношението към половете като цяло и жените като все още по-онеправданата част от този природен дуализъм, попрегледах какво излиза в интернет, когато пуснете търсачката с тема „вдъхновяваща жена“. Не останах изненадана – поредица от семинари, курсове и практики, в които за един уикенд, четири дни или няколко лични консултации всяка „неуверена“, „забравила женствеността си“ жена ще се върне към себе си, ще опознае вътрешните си страхове, ще ги срещне косо, ще ги осмисли и благодарение на преподадените техники, ще ги овладее. Всичко, което трябва да направите, е да се запитате защо не се харесвате, защо постоянно се намирате за дебела и грозна, защо губите във всичките си връзки и въобще защо все на вас се случват тия пусти женски нещастия! Когато достигнете до вътрешната необходимост да оправите тази женска бъркотия, се намира и точния, женски!, психолог-психотерапевт-кобилкинист, който, след всичките ви има-няма двайсет-трийсет задръстени години, за рекордно кратко време да ви изведе към женските висоти и да ви направи вдъхновяващи. Има и екстри – за някакви си десет лева например (платени предварително, на място и без право на отмяна, няма да се глезим сега!) можете да усвоите едно малко, но важно умение – да разпознавате кой мъж е подходящ за вас и кой не е! А? Че кой не го иска това?! И коя жена, ако не е с подходящия си партньор, когото е разпознала, като е отворила вътрешното си йони-нуни-гуни-буби или каквото там е, според въпросните женоведи – би могла изобщо да си мисли, че може да е вдъхновяваща?

Плени ме тая тема, разработена по български. Благодарение на нея открих, че у нас работи едно особено позитивно усмихнато женско общество от сърце- и душеведки, което разказва в разни сайтове и списания за мисията си и дава примери като от ученически лексикон. Попаднах на една дама психолог, която обяснява пред добронамерена репортерка, че не можела да устои на „черешово червило, лятно нощно небе в планината и прегръдката на любимия човек“… Плачем от умиление! И понеже нали освен женствена и обичана, трябва и да е с кариера, за да я определим като вдъхновяваща, на въпроса кои са трите неща, които обожава да прави, усмихнатата, позитивна, уверена и „успешна“ психоложка женоведка отговаря „да танцувам кизомба (това пък какво е?!), да работя дарбата си (ма разбира се, че е дарба, не е просто професия!) и да се движа към интересни места (откривателка, един вид)“… Не мога да се сетя за по-вдървяващо всякакво вдъхновение клише, честно! Накрая приритах от смях, когато като най-романтична случка в живота си дамата (винаги на снимки с широка усмивка и облекло като на праведна и всеопрощаваща американска домакиня) определи момента, когато любимият й донесъл… стетоскоп, за да си чуе сърцето… Или той да й го чуе. Или пък двамата да си ги слушат взаимно, не разбрах точно. Вие това представяте ли си го, ама наистина, ей така, реално, как се случва?! Значи той идва, тя му висва на врата, той си бърка в джоба, вади стетоскопа, а тя, като с детско любопитство разбира какво ще правят, започва да писука, да пляска с ръце и да подскача, а от очите й се стичат сълзи на тяхна си, само тяхна си обич!…

Саркастична съм, да. Ужасна съм сигурно. Щото на мен, ако любимият ми се появи с докторски слушалки да си слушаме сърцата заедно, има два варианта – или да го помисля за тотално изтрещял или да си умрем от смях, защото определено ще влезем в роли! И най-вероятно сексуални, да… Но със сигурност нито той, нито аз ще тръгнем да разказваме на домакините с примижал от романтичност поглед как сме се преслушвали един друг. Това не е вдъхновяващо – то е супер, хипер, мега, гига елементарно, с претенция за естественост и дълбочина, от която ми се повдига.

И ето го проблемът – ТОВА е разбирането за вдъхновяваща жена! Ще е вдъхновяваща, ако ТЯ се НАУЧИ да си избира подходящия мъж. Ако ТЯ се НАУЧИ да го впечатлява и да ДЪРЖИ интереса му жив. Ако ТЯ се срещне със своята чувствителност и женственост (научих малък „трик“ от психоложката кобилкинистка – трябвало да си пускам любима музика и да се галя, за да се науча да си обичам тялото). Няма лошо – аз си се галя, когато си искам и си имам и кой да го прави, защото той да ме гали ми е много по-хубаво, ама не считам, че ТОВА точно ме направи вдъхновяваща – за мен или за обществото.

Там, където мъжът, превърнал се в жена, влиза в подобна престижна класация, вдъхновяща е жената, която вдъхновява други да правят неща. Да научават живота на другите и да се опитват да го разбират какъвто е, без да го съдят.

Вдъхновяващо е да промениш мисленето на хората – не САМО на мъжете или САМО на жените.

Вдъхновяващо е да си позволиш да бъдеш верен на себе си и да го заявиш, независимо от това какво ще последва от тази твоя смелост.

Вдъхновяващо е да предизвикаш спор, не да клекнеш да се самоусъвършенстваш „като жена“, за да бъдеш „харесвана“ и „забелязвана“.

Вдъхновяващо е да се самоусъвършенстваш като личност, като интелект, като ум, като борец, като защитник на кауза, като обикновен или необикновен човек, който променя статуквото.

Вдъхновяващо е, ако щете, да дадеш десет лева, за да изпиеш един коктейл сама, докато флиртуваш на воля с готиния мъж на бара; да си купиш книга, с която да се забиеш на някоя морска скала до тъмно и да си четеш, колкото си искаш; да отидеш на курс по рисуване или грънчарство; да заминеш за Индия; да живееш един месец на Северния полюс и да си водиш дневник; да родиш дете, дори и да нямаш чудесен мъж да му стане татко, и да го отгледаш като хората; да обичаш толкова силно един човек – мъж или жена, никакво значение няма – че да можеш да забравяш колко всъщност си вдъхновяваща и… в крайна сметка ама хич да не ти пука вдъхновяваща ли си или не си!

Накрая, преди да се отдам на така неусъвършенстваната си и невдъхновяваща женска природа, се опитвам да си представя кои ли жени на местна почва биха попаднали в класация с определение „вдъхновяващи“. Някакви предположения? И аз имам…, но това е тема на един друг, не така вдъхновяващ разговор.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg