Какво е Румелия и защо „Източна“?

Рум е кораничното, арабско име на ромеите. Римската империя или поне източната ù, оцеляваща през Средновековието половина, в ислямска среда се нарича Рум, тоест Рим. Коранът им посвещава цяла глава или сура: „Ар-Рум“, „Ромеите“.

През XI в., след битката при Манцикерт, наскоро ислямизираните селджукски турци завладяват от ромеите по-голямата част от големия полуостров Мала Азия или Анатолия. Наричат го и Анадол, и Рум, защото за тях това все още са ромейски земи. Селджукските султани, живеещи първо в Никея (Изник), а сетне в Иконион (Коня), са султани именно на Рум, тоест в някакъв смисъл владетели на римски земи.

През XIV в. втора вълна от турски завоеватели, вече не селджукски, а османски, започват завладяването на Балканския полуостров. Те наричат цялата тази голяма територия, обхващата останките от империята на ромеите, България, Албания и Сърбия, с името „Румели“ – Румелия. Наричат я така, защото от османска гледна точка най-важните им християнски противници в този момент са ромеите, а ромеите наричат собствената си страна „Романия“ – страна на римляните.

Чудите се какво стана с „Византия“? Няма я. Ромеите са наричали собствената си столица с няколко имена, едно от които е античното „Византион“, но през Средните векове не е имало държава Византия. Византия е технически термин, въведен в модерната историография за Римската империя, за да се отличава някак периодът, когато столица е Рим, от епохата, в която столица е Византион (или Константинопол, или Нови Рим). Така или иначе, османските турци правят разлика между стария Рум (Анадола) и новата Румелия (Балканския полуостров).

Двете крепости, изградени от османците на Босфора, северно от Константинопол, се наричат съответно Анадолу хисар и Румели хисар. Бейлербейовете (вицекралете) на двете големи османски владения отговарят съответно за Анадола и Румелия. „Анадол“ е правилната речникова форма – един Анадол, нечленувано. Като Ватикан.

В рамките на османската империя повечето християни са част от „рум миллет“, буквално „римската вяра“. Иронично, става дума за източноправославните християни, а не за римокатолиците. Милетската система е наследена у османците от арабите и маврите. Тя дели поданиците на империята не по езици и народности, а по вяра. На теория верите трябва да са само две – ислямска и християнска, но реалността е много по-нюансирана. През XI в. в Испания Алфонсо VI Кастилски се е титулувал на арабски език „имбратур дху-л милатайн“, император на двата миллета, тоест едновременно на християни и мюсюлмани, за да отбележи, че всички владетели на Иберийския полуостров са му били васали. В Испания, както и в Османската империя обаче има и юдеи, и християни от различни, по-малки изповедания (например арменци), а и самите мюсюлмани принадлежат на различни секти. Отделно от това, православно-християнското мнозинство на Балканите е един миллет само в чисто верски смисъл, но гърци, българи, сърби, албанци и власи в никакъв случай не са един народ, а на това отгоре имат и различни църковни традиции и йерархии в рамките на православието. Въпреки това, континентална Гърция, българското етническо землище в широките си предели, Албания и Сърбия си остават „Румелия“, тоест нещо като западна страна на римляните от гледна точка на османския завоевател.

„Православни“ и „римляни“ е едно и също от османска позиция. Католиците и протестантите не са „рум“. Но пък и до днес Константинополската или Вселенската патриаршия в Истанбул – тази последна оцеляваща институция на средновековната империя на ромеите – се нарича „Рум ортодокс килисеси“, тоест римска православна Църква от страна на турските власти. Самите османски владетели покрай много си други титли от 1453 г. нататък са и „кайшар е-Рум“, тоест римски императори, владетели на Константинопол и покровители на православния („рум“) миллет.

В 1878 г., с Берлинския договор от 1 юли, се определят новите граници на Османската империя на Балканите. Турците са изгубили Мизия и Софийска област. Тази територия вече ще се нарича България – или, казано по турски, Булгаристан.

Оставащите под султанска власт територии вече са доста свити. Те обхващат, общо взето, цяла Тракия, Македония и Албания. Главните градове под османска власт си остават Константинопол, Одрин, Пловдив, Солун, Скопие и Драч. Това е една немалка, но и не много лесно защитима ивица земя от Босфора до Йонийско море, простираща се по така наречения античен Егнатиев път. Това е всичко, останало от някогашната голяма османска Румелия, пост-ромейската територия на Османовия дом. Но в Азия османците продължават да се простират из огромни владения в Сирия, Светите земи, Ирак, Синай и Арабския полуостров – и така ще е до 1918-а.

На това отгоре една част от румелийската територия получава автономно християнско управление, начело с генерал-губернатор (или паша) християнин. Центърът на тази провинция е Пловдив и тя включва Стара Загора, Ямбол, Сливен и Бургас. Това е Източна Румелия, важен дял от източната част от оставащите султански владения на Балканския полуостров. Останалата част от територията, тоест Македония и Албания с все Солун, по подразбиране са „Западна Румелия“, макар че такова име никога не е било формулирано.

Кога спира да съществува Източна Румелия?

Всеки българин ще каже – през 1885 г., със Съединението и Сръбско-българската война. Тоест тази малка област съществува едва седем години. Но истината пак е малко по-сложна. В 1885-а османците се съгласяват мирно да признаят, че Източна Румелия вече ще има българския княз за свой паша. Тоест когато Александър Батенберг и Фердинанд оповестяват себе си като князе „на Северна и Южна България“, то от османска гледна точка те са князе на България и паши на Източна Румелия. Едва в 1908-а, когато България най-сетне се отказва от каквито и да е претенции за спазване на Берлинския договор и обявява пълна независимост, Източна Румелия спира формалното си съществуване. Тогава българският монарх спира да е княз „на Северна и Южна България“, а става просто „цар на българите“. Източна Румелия като юридическа фикция издържа цели трийсет години.

Но някаква Румелия продължава да съществува и днес. Да, Беломорска Тракия, Македония и Албания поне от 1913-а не са под турска власт, но Одрин, Истанбул и Галиполи продължават да са част от Турция и именно тези територии от историческа, географска и културна гледна точка са турска Румелия даже и сега. Точно както Анадолът е Рум.

Изобщо, историята на Турция е продължение на ромейската история с ислямски средства.