В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Какво ми каза морето

Огромната вода до хоризонта не е стихия – тя е същество, което трябва да опознаваш бавно, поетично, на малки вълни

В началото морето винаги изглежда страшно и непокорно. Стоиш пред него, гледаш го, а то те отбутва полека с вълните си, мълчаливо и настоятелно. Тогава, без да усетиш, разбираш какво е постоянство.  - Какво ми каза морето

В началото морето винаги изглежда страшно и непокорно. Стоиш пред него, гледаш го, а то те отбутва полека с вълните си, мълчаливо и настоятелно. Тогава, без да усетиш, разбираш какво е постоянство.

„Чифт сандалки, едни джапанки, две ефирни рокли, къси гащи и фанела – това е достатъчно, за да преживееш лятото. Ай, беж на море!“ Така завършваше някога учебната година треньорката ми по плуване. Казваше това неизменно, всеки юни в последния тренировъчен ден в басейна пред всичките несъразмерно ра...

Отключете статията и четете всичко в „Площад Славейков”

Абонирайте се за 5,00 лв. / €2.56 на месец
(или 0,16 лв./ден).

Ако вече имате абонамент, влезте от тук:
Bookshop 728×90