Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Какво ни чака утре с Тръмп

Пътят, по който върви Америка, ще докара отново мечтата за комунизъм

 - Какво ни чака утре с Тръмп

На летището ме посрещнаха дъщеря ми и нейни приятели. Почти веднага започна и разговорът за Тръмп. От България той изглежда различно, защото не виждаш къщите с полянки отпред, на които има забодени табели, агитиращи да се гласува за него. Изведнъж Тръмп стана тотално реален.

В колата, пълна с млади адвокати, една от тях се чудеше дали той ще е добър за бизнеса й. Всичките изпитват, меко казано, неспокойствие от избора му за президент. Мелания отказала да се премести в Белия дом, защото не иска да сменя училището на сина си, и сега трафикът около „Сентръл парк“ е чудовищен заради блокажа на полицията в часовете, когато малкият Тръмп е каран и взиман от училище. Доналд също е заявил, че няма да присъства постоянно в Белия дом, а цялото семейство ще се придвижва с хеликоптер. Дори само тази промяна е достатъчна, за да се чувстваш неспокоен и нестабилен в Америка. Досега никога не е имало президент, чието семейство да не иска да живее в Белия дом. Но и досега никога не е имало президент, който да е бил толкова богат, че да може да си позволи да бръмчи нагоре-надолу с цялото си семейство както и когато пожелае. Това е една друга нова действителност на богатият политик от нов тип, който живее по един „по-разчупен“ начин.

Цели 53% от американците вярват, че Тръмп ще свърши добра работа. Това е удивително голямо число. Младите образовани американци като дъщеря ми и нейните приятели и колеги са на диаметрално различно мнение. Снощи бяхме в един бар в Уайт Плейнс (малко градче с висок стандарт на 40 минути от Гранд Сентрал), където имах възможност да чуя страховете им. Всички смятат Тръмп за глупав. По-възрастните се опитахме да им обясним, че той е всичко друго, но не и глупав. Той е много хитър.

Вчера беше срещата му с издателя на „Ню Йорк Таймс“, както и с журналисти от други издания. В типичен негов стил Тръмп се отметна от заканите си да съди Хилъри, каза, че не бил против тезата за климатичните промени и заклейми расистите от тъй наречената alt-десница, която не е нищо повече от един по-усъвършенстван и перфиден вариант на Ку Клукс Клан. Общо взето се отрече от няколко точки, които силно помогнаха за избирането му. И въпреки промяната в тезите му, Тръмп не само, че допусна, но и окуражи с идиотската си предизборна реторика немислимото – да виждаме клипове от събрания на нео-нацисти, в които те приветстват избора му с „Хайл“.

Никога не ми е минавало през ум, че ще видя нещо подобно в Америка, извън примерно Айдахо, където е центърът на американския неонацизъм. Тази „новост“ беше окуражена от Доналд Тръмп и тепърва ще сме свидетели на недопустимо поведение на бели хора. Тръмп си позволи да изисква извинение от актьорите на някакъв мюзикъл заради несъществуваща обида към вицето му Пенс, но към нацистите е престъпно мек. Вицето му Пенс пък е фен на Дик Чейни. Живях в Америка на Чейни и Буш – в този ред, защото Буш беше управляван от Чейни – и знам какво това означава. Военно-промишленият концерн ръководеше държавата и си организира нелегална и с нищо неоправдана война в Ирак.

Един от присъстващите снощи в бара, мъж на късна средна възраст, демократ и човек, силно ангажиран със социални каузи, се опита да успокои младите, че Тръмп ще започне да играе по правилата. Поведението му по време на изборите е било такова, за да спечели максимум подкрепа. Сега постепенно ще се дистанцира от екстремистите. Понякога в политиката се налага да се правят подобни неща. И тогава чух нещо наистина изненадващо: човекът, успокояващ младите, сподели, че баща му е бил нацист. Майка му също. Такива са били времената. Баща му бил произвеждал части за военна екипировка, която явно е била за нацистка Германия. За да можел да развива бизнеса си, се е наложило да бъде симпатизант.

Всички реагирахме леко неловко и никой не се осмели да зададе каквито и да било въпроси, въпреки повече от интересното му признание. Темата е толкова болезнена и особена, че човек млъква и се изненадва на ум. Мъжът се засмя и повтори, че просто такива са били времената. Подчертавам, че той е убеден и доказал се демократ.

Замислих се за тъмните петна в историята на всяка държава и за компромисите, които страшно много хора са правили. За съжаление навсякъде ги има, а в малка България са се сблъскали две тъмни сили – комунисти и фашисти, за да победят първите и да живеем толкова десетилетия с раните от този сблъсък. За възможните рани при неслучилата се победа на вторите не ми се мисли. За тях щяхме да сме нечиста раса, „славяни“, слуги.

Мъжът ме попита какво се случва в България. В кратко резюме обясних, че правителството е подало оставка заради избора на генерал, учил в Америка, който не е про-НАТО, и че най-големите заплахи за България, която е последната европейска граница, са Турция и Русия. Той попита какво мисля за преврата и Ердоган, дали е бил подготвен от него, и двамата се съгласихме, че вероятно е. Попита ме и какво иска Ердоган. Отговорих му, че той мечтае за нова Отоманска империя. После минахме на неслучилите се газопроводи „Набуко“ и „Южен поток“ като израз на сблъсъка на американската и руската политика, после пак минахме на Тръмп. Една жена сподели, че дъщеря й е приела исляма и ходи с хиджаб. Явно това беше вечерта на изненадващите признания. Жената беше чиста американка, пробвала будизъм, бахайство и други алт-религии, и се тревожеше за живота на двайсетгодишната си дъщеря-мюсюлманка в Америка на Тръмп. Вече имала проблеми с приятеля си, който не можел да възприеме новата религия на приятелката си, била и уволнена от работа. Като си тръгнахме, казах на дъщеря ми, че младите хора от западните общества, приемащи исляма, са най-податливата за радикализиране група в момента.

Един от колегите на дъщеря ми се мести в Канада, всички млади тук са с все по-леви убеждения. Още преди години писах, че пътят, по който върви Америка, ще докара отново мечтата за комунизъм – в края на краищата след кризата през 2008-а любимият на нео-либералите Обама не вкара нито един банкер в затвора – и виждам по реакциите на младите американци, че макар и не в тази форма, която ние познаваме, това става все по-възможно.

Това са новините от тук за днес. Утре ще видим какво ни чака.


Всичко от Милена Фучеджиева в „Площад Славейков“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90