Какво ни е дала демокрацията

Днес с решение на ООН от 2007 г. насам се празнува Международният ден на демокрацията. Тази дума, използвана изключително често у нас – понякога и в негативна конотация – е един от най-древните политически термини, обозначаващ идеал за управление, при който хората държат съдбата си в ръцете си.

Думата демокрация произлиза от гръцките думи „демос“ (народ) и „кратос“ (власт), тоест – буквалният ѝ превод е „народовластие“. Въпреки привидната яснота на термина обаче, в света има много различни модели на демократично управление, затова е по-лесно да се обясни какво не е демокрация. Тя липсва при автократична или диктаторска власт, когато един човек налага решения за всички. Демокрация няма и при олигархична власт, когато управляват неколцина, присвоили си икономически или властови механизми. Теокрацията – властта на църквата, обединена с държавата – също противоречи на демократичните принципи.

Нравствената сила на демокрацията произтича от два основни принципа: индивидуална самостоятелност, която позволява на човек да управлява съдбата си, и равенство – всеки има равна възможност да влияе върху решения, засягащи обществото.
Трудността идва, когато тези принципи трябва да се прилагат на практика. Тезата за „мнозинство“ и „малцинство“ донякъде противоречи на идеала за демокрация, защото изключва идеята за равенство. Много хора така остават непредставени, когато трябва да се взимат решения за съдбата им. Демокрацията би трябвало да работи на принципа на консенсуса – когато бъдат намерени всички точки на пресичане между интересите на всички слоеве на обществото.

Създаването на демокрацията се приписва на древните гърци, макар историците и антрополозите да са убедени, че има примери за по-примитивна демокрация и в други райони на света. Гръцкият модел е създаден през V в. пр. Хр. в Атина. Другите полиси на територията на гръцкия полуостров били управлявани автократично и олигархично. Атинският модел обаче въвел форма на пряка демокрация – не избирали народни представители, а тези с право да взимат решения се събирали на градския площад (агора) и обсъждали политическите решения. Това било възможно, защото според разбиранията в Древна Гърция „народът“ бил ограничена прослойка. От демократичните процеси били изключени жените, робите, чужденците, безимотните. Политическите решения се взимали от около 50 хил. души при население от около 300 хиляди.

Истинският разцвет на атинската демокрация настъпва в средата на V в. пр. Хр. при Ефиалт и най-вече при Перикъл. Върховната власт преминава към народното събрание, на което се подчиняват всички държавни органи. За изпълнение на държавни дела се полагат възнаграждения, което открило възможност малоимотните да придобият право да участват в общите решения.

Пълноправни граждани били само тези, чиито майка и баща имали статут на атински граждани. При навършване на 18 години те били внасяни в списъците на „демоса“. Част от населението са били така наречените „метеки“ – граждани на други полиси или освободени роби. Те подлежали на военна служба и плащали данъци, но нямали политически права, нямали право да придобиват собственост и да сключват брак с граждани на Атина.

Държавният апарат на Атина се състоял от следните властови институци: Еклесия (народно събрание), Хелиея (народен съд), Булѐ (Съвет на петстотинте – административен орган към Народното събрание), колегия на архонтите и колегия на стратезите.

Еклесията приемала законите, избирала длъжностните лица и проверявала работата им, решавала дали да бъде война или мир, взимала решения за външната и вътрешната политика. В нея участвали всички пълноправни граждани, навършили 20 години.

При Перикъл била въведено и заплащане за участие в Народното събрание. При около 30 хиляди пълноправни граждани, за да бъде прието едно решение, е било необходимо в Народното събрание да присъстват поне 6000 от тях.

Буле бил постоянно действащ изпълнителен орган на властта. Бил избиран сред пълноправни граждани, навършили 30 години. Неговите членове свиквали Народното събрание, изготвяли заключенията по въпросите, решени от него, поддържали дипломатическите връзки с други държави, управлявали финансите на полиса, надзиравали арсенала, доковете, флота, регулирали търговията.

Колегията на стратезите се състояла от 10 души и осъществявала ръководството на армията, като разпределяла отпуснатите за целта средства. Стратезите се избирали сред най-богатите граждани с открито гласуване. Макар по закон да имали еднакви права, на практика съществувал обичай, че един от тях заемал водещо място – не само в колегията, но и в държавата.

Колегията на архонтите се състояла от девет архонта и секретар и основно разглеждала съдебни дела по семейни и религиозни проблеми, както и по въпросите, свързани с нравствеността.

Хелиеята била висшият съдебен орган, който работел под ръководството на колегията на архонтите. В нея заседавали 6000 души. В хелиеята се разглеждали най-важните дела на гражданите на Атина, държавните дела, споровете между съюзниците и дела на граждани от съюзни държави. Законопроектите, приети от Народното събрание, влизали в сила едва след одобрението на Хелиеята.

Днес има толкова форми на демокрация, колкото е броят на демократичните държави. Няма две абсолютно еднакви демократични системи в света и нито една от съществуващите системи не може да бъде взета за образец. Има президентски и парламентарни демокрации, пропорционални и мажоритарни изборни системи, има дори монархически демокрации. Общото между тях е присъствието на народа под различна форма. Представителната демокрация предполага избор на народни представители. Пряката е по-скоро свързана със система на референдуми.