Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Какво обещават партиите за културата? Скоро ще им го припомним

Преглед на политическите платформи на основните участници в изборите. Най-подробни: ГЕРБ и „Да, България“. При ДПС културата напълно отсъства

Снимка: Емил Георгиев - Какво обещават партиите за културата? Скоро ще им го припомним

Снимка: Емил Георгиев

Реформаторски блок и Глас Народен

Запазване на българската културна идентичност (като т. 4 в сегмента „Силна държава за модерна и честна публична среда):

• Приемане на Национална стратегия за развитие на културата.

• Интегриране на културата като елемент на всяка политика и особено политиките в областта на образованието, медиите, външните работи, туризма, регионалното развитие и др.

• Дигитализация на културното наследство и осигуряване на публичен електронен достъп до него.

• Модернизиране на мрежата от културни институти, читалища и библиотеки в страната, в т.ч. чрез привличане на средства от частния сектор.

• Законово уреждане на задължение на обществените радио- и телевизионни оператори 45% от излъчваната музика да е българска.

• Промени в Закона за авторското право и сродните му права, насочени към засилване на контрола за неговото спазване, включително чрез уреждане на контролни функции на местните власти.

• Уреждане на по-дълги срокове за извършване на проверка и налагане на санкции от страна на Съвета за електронни медии.

• Изпълнение на законовите ангажименти за държавно финансиране на българското кино.

• Популяризиране на българската литература в чужбина, в т.ч. чрез подкрепа на проекти за превод на български автори на чужд език.

• Учредяване на парични награди в различни области на културата, предоставяни на конкурсен принцип, с цел допълнително насърчаване и популяризиране на българските творци.

• Увеличаване на бюджетното финансиране на културата до 1% от БВП.

Източник: http://reformatorskiblok.bg/programa/

Да, България

Визия: Качествено съвременно културно съдържание, разпознаваемо и конвертируемо на европейската и световна сцена; развитие на нови публики и осигуряване на широк достъп до качествено културно съдържание от България и света; създаване на високи стандарти за опазване на културно-историческото наследство на страната и съхраняване на българската традиционна култура.

Цели:

• Финансова подкрепа за изкуствата и културата, която да даде възможност за реализация на творческия потенциал на българските автори

• Реформа на образованието в областта на културата и изкуствата, така че да бъде конкурентноспособно в европейски контекст.

• Разширяване на достъпа до култура за публики в неравностойно положение, обвързване с образованието и създаване на нови потребители на култура, нови публики, по-развит културен пазар

Политики:

1. Внимателна децентрализация в културния сектор, ясни правила и прозрачни процедури включващи:

• създаване на национални центрове по изкуствата, първостепенни разпределители на бюджет, управлявани от влиятелни обществени съвети, чрез които на проектен принцип да финансират регионални и национални инициативи и творци;

• прозрачно управление на държавните културни институти;

• прозрачност на конкурсите за директори и публични изслушвания на кандидатите за директори на държавните културни институти. Кандидатите ще трябва да представят управленска програма, а изпълнението и ще бъде контролирано от независим орган, който ще се избира на ротационен принцип;

• насърчаване на публично-частните партньорства в културния сектор;

• модернизиране на материалната база на държавните културни институти.

• елитните културни институти (опери, театри и пр.) като инструмент за налагане на национална културна политика трябва да разполагат с разширена автономия и с друг тип финансиране;

• регионални политики за култура и целеви програми за обогатяване на културния живот в малките населени места.

• създаване на равнопоставена възможност за подкрепа (инфраструктура и съдържание) на неправителствени културни организации, които постигат критериите за качествен продукт и достъп до нови публики;

• разширяване на достъпа до култура на социално слаби групи;

• политики за привличането на млада публика – деца, ученици и студенти.

2. Предефиниране на държавната подкрепа за култура: от „издръжка“ към „инвестиция“

• двойно увеличение на бюджета за култура още през 2018 г.;

• законово регламентиране внесеното ДДС от търговията с книги да бъде инвестирано в модернизация на българските библиотеки;

• гъвкави механизми за стимулиране на иновативността и инициативността на културните институти и културните предприемачи и за насърчаване и създаване на качествен културен продукт;

• реформиране на финансирането на българските читалища и обвързването му с реални резултати (в момента се финансират над 3500 читалища, а само 10% от тях са истински активни граждански и културни центрове).

• развиване на фондове за подпомагане създаването на съвременни български произведения в различните области на изкуството и културата и тяхното разпространение;

• преразглеждане и оптимизиране на системата за делегираните бюджети като инструмент за управление на културата.

• целево финансиране на технологичното обновление, опазването, съхраняването и дигитализацията на книжовното културно наследство и превръщане на библиотеките в съвременни информационни институти;

• развиване на културното предприемачество и партньорства както в сектора, така и извън него: с училища, университети и бизнеса; Развиване на културния туризъм и насърчаване създаването на алтернативни културни маршрути и културни карти на градове и населени места;

• създаване на международни програми за обучение на културни мениджъри, за да може всяка културна институция и организация в България да участва активно в международния културен обмен и да спомага за популяризирането на българската култура по света;

• автоматично съфинансиране в размер на 25% от бюджета на проектите, спечелили в европейските програми за култура, с което да се стимулира достъпа на български проекти до европейските средства за култура.

3. Консервация и популяризация, а не фалшификация на културното наследство чрез:

• национална стратегия за консервация и популяризиране на недвижимото културно наследство. Недвижимото културно наследство е национален капитал, който трябва да бъде възприеман преди всичко като стратегически ресурс и неотменима ценност, съхраняваща идентичността и самосъзнанието, формираща културната ценностна система на нацията. Този капитал като национално притежание следва да се управлява в интерес на цялото общество;

• прозрачност и осъвременяване на управлението на културното наследство;

• премахване на възможностите за унищожаване и злоупотреби с културното наследство.

4. Международна културна политика

Успешното интегриране на българската култура и изкуства в европейския и световен културен процес, както достъпа до най-добрите образци на европейската и световна съвременна култура е условие за приобщаването на нацията ни към обмена на идеи в съвременния свят.

• ще подпомагаме международното присъствие на българската култура и създаването на механизми за разпространението ѝ извън граница, ще поощряваме копродукциите в различните изкуства между български и международни творци, институции и форуми;

• ще подкрепяме форумите у нас, представящи световни образци на съвременното изкуство и култура чрез:

  • подпомагане на международните контакти на българските институции, организации и творци;
  • културна дипломация – подкрепа за представянето на българската култура на международни форуми;
  • преосмисляне на ролята, броя и световните столици, в които има български културни институти с цел привличане на публики отвъд българската диаспора в съответните страни;
  • по примера на европейските културни институти ще предлагат качествено обучение по български език.

5. Законодателни инициативи в подкрепа на културното развитие:

• преодоляване на законовите пречки за превеждането към фонд „Култура“ на предвидената в Закона за хазарта субсидия в размер на 10 % от приходите от хазартни такси;

• оптимизиране на закона за меценатството, за да насърчава, дарителството за културни проекти;

• оптимизиране на закона за меценатството, за да насърчава, а не да ограничава дарителството за културни проекти.

Ние вярваме в европейския модел за финансиране на културния сектор и във важността на взаимодействието на културните институции и културните оператори от всички европейски държави.

6. Цялостна културна стратегия изработена в сътрудничество с нашите европейски партньори и основана на нея реформа на сектора, която разбира културата като:

• най-важната форма на социалната кохезия и солидарност;

• проява на споделени ценности и свързваща миналото и бъдещето;

• водещ фактор за изграждане на национална, социална, общностна и индивидуална идентичност и нейното затвърждаване;

• подобряваща качеството на живот и духовното здраве на нацията. Свързана е непосредствено с чувството за удовлетворение и щастие. Тя разгръща креативния потенциал на нацията и е естествен антидот за разложението на едно общество, девалвацията на ценностите и всекидневния морал;

• мощно антикорупционно средство;

• естествено средство срещу съвременните популизми, фундаментализми и фанатизми;

• създаване на ефективни работни връзки и осмисляне на взаимовръзката между култура и образование, култура и социална политика, култура и териториална политика, култура и културна дипломация, култура и икономика, култура и креативни индустрии, култура и туризъм.

Източник: https://dabulgaria.bg/platforma/kultura/

Нова република

Съществуват сериозни проблеми с опазване на недвижимото културно наследство, страдат творческите индустрии, музеите, театрите и читалищата, затова ние от НР предлагаме следните конкретни мерки:

• Нова Република залага двойно увеличение на бюджета за култура;

• Още през първата година на управлението той ще бъде повишен на 1% от БВП. В момента България е страната с най-нисък бюджет за култура в сравнение не само с държавите от ЕС, а и спрямо съседите ни на Балканите. През последната година този процент беше малко над 0,5 % от БВП при среден за европейските страни – 2,5%;

• Нова Република се ангажира с намаляване на „данъка върху четенето“ – ДДС за книгите да бъде намален от 20% на 9 %. Произведенията на български автори да бъдат издавани при ставка 0%;

• Модернизиране на работата по опазване на недвижимото културно наследство;

• Активизиране на потенциала на българските културни институти в чужбина за представяне на българската култура в съответната държава – плюс създаване на Институт за емигрантска литература и култура;

• Това налага сътрудничество с общностите на българите, живеещи в чужбина; създаване и реализиране на съвременни програми за подпомагане на мобилността на творци и културни продукти. Плюс Институт за българска емигрантска литература и култура, който да събира у нас културното ни наследство от българите в чужбина за периода 1944-2016 г.

• Развитие на читалищата като средищни центрове;

• Освен субсидия, допълнително финансиране за общностни и гражданско ориентирани дейности в читалищата плюс дигитализация на книжния фонд;

• Приемане на Закон за историческите български столици;

• Общ фонд, общ туристически продукт, общи стратегии за развитие.

Източник: https://novarepublika.bg/programa-za-nova-nadezhda/

АБВ и Движение 21

Нова стратегия за развитие на културата:

• с увеличаване средствата за култура да нарасне броя на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства;

• промяна в модела на финансиране на сценичните изкуства – от делегиран бюджет, към смесена система – фиксиран бюджет плюс делегиран – след обществени дискусии с участие на всички засегнати;

• изпълнение на разпоредбата на § 32 от Закона за хазарта за превеждане на целева субсидия за Национален фонд „Култура“ от държавните такси за хазартни игри;

• промяна в Закона за радио и телевизия за определяне на квота за българска музика в българския ефир.

Източник: http://www.abv-alternativa.bg/platforma-parlamentarni-izbori-2017.html

Воля

• Приемане на отделен закон за меценатството в изкуството и културата;

• Утвърждаването на маркетинговите и управленски методи в управлението на и финансирането на сценичните изкуства;

• Усъвършенстване нормативната база за подобряването на възможностите за самофинансиране на изкуството и културата;

• Създаване на Национален съвет за сценични изкуства, който ще определя системи за финансиране и регионална политика в сферата;

• Създаване на Национален фонд за подкрепа на изобразителни и визуални изкуства, бюджет за монументални и изобразителни изкуства в общественото строителство и създаване на Национален съвет за монументални изкуства;

• Държавно подпомагане за модернизиране на читалищата и библиотеките;

• Законово регламентиране на по-улеснен достъп и механизъм за преференции при осигуряване на културни услуги за хора в неравностойно положение;

• Министерството на културата и Националният филмов център да станат решаващ органи за финансиране на филмопроизводството;

Източник: http://volya.ppliberalenalians.com/programa.html


Цитираните текстове са от политическите програми, както те са изглеждали на съответните сайтове към 16 март, десет дни преди изборния ден.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах