Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Какво се крие под линиите на Мондриан

При реставрация на няколко платна става ясно как художникът се движи към идеалната абстракция

Пийт Мондриан, „Картина №1“, 1921-1925 г. Снимка: Фонд „Бейелер“ - Какво се крие под линиите на Мондриан

Пийт Мондриан, „Картина №1“, 1921-1925 г. Снимка: Фонд „Бейелер“

Приключва големият изследователски и реставрационен проект, свързан с работата на Пийт Мондриан (1872 – 1944), започнат от швейцарския Фонд „Бейелер“, съобщава „Арт Нюзпейпър“. Реставраторите са проучили три ранни и три късни платна на художника от колекцията на фонда.

Късните му работи са от класическия за художника период, когато той достига квинтесенцията на абстракцията, използвайки само основни цветове и базови геометрични форми. Картините му се превръщат в подредени решетки от линии, отделни сектори, които са запълнени с цвят или са оставени бели. Самият Мондриан нарича този стил, разработен от него някъде около 1920 г., „неопластицизъм“.

Ключова в този контекст е „Картина №1“. Първата ѝ версия е нарисувана през 1920-а или 1921 г. Настоящият ѝ вид е резултат от преработка, извършена от самия Мондриан за изложба през 1925 г. в Дрезден. Експертите са успели с помощта на рентгенография, инфрачервена рефлексография, химически анализ и микроскоп да погледнат под слоя боя на платното. Така става ясно, че „Картина №1“ е разположена върху ситна мрежа, нарисувана с молив и линия. Мондриан очевидно се е ориентирал по нея, когато е развивал линейната структура на картината и в крайна сметка е стигнал до свободна и асиметрична геометрична композиция.

Рентгенографията доказала, че черните граници на решетката първоначално са били по-тънки и едва впоследствие са разширени така, че да станат доминиращ елемент в картината.

Художникът е работил поетапно и по цветните полета. Палитрата им се е развивала от смесени тонове (през 1920 – 1921 г.) до чисти основни цветове през 1925 г. Всички пет сини полета на картината първоначално са били светлосини, после тъмносини, преди авторът да им придаде оттенъка, който виждаме днес. Фрагментите, които днес имат по-блед оттенък на жълто, първоначално са били светлосиви, а после – тъмножълти. Червените правоъгълници отначало са били оранжево-червени, а после са боядисани в чист червен цвят.

Методът на многократно преосмисляне на произведението в търсене на идеалния вариант бил характерен за Мондриан. През 30-те години на ХХ в. той постоянно експериментира с минималистични композиции с черни кръстосващи се линии и едно или две полета в жълт, син, по-рядко червен цвят.

След края на изследванията всички платна на Мондриан ще бъдат представени на голяма изложба във фонд „Бейелер“ в Базел през 2022 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Хайде и утре

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах