Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Какво се случва с мозъка, когато умираме

Мозъчната дейност продължава след спирането на сърцето, при това по-активно от обикновено

След спиране на сърцето най-активно започва да работи онази зона в мозъка, в която се формира емпатията. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Какво се случва с мозъка, когато умираме

След спиране на сърцето най-активно започва да работи онази зона в мозъка, в която се формира емпатията. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мозъкът не умира заедно със сърцето. Това са установили невробиолозите от Мичиганския университет в многогодишно изследване, ръководено от д-р Джимо Борджигин, разказва Би Би Си.

Преди 10 години д-р Борджигин започва работа в катедрата по неврология и молекулярна физика в Мичиганския университет. Участва в експеримент с лабораторни плъхове, наскоро преживели операция. Учените изследвали неврохимичните реакции в мозъците им. Неочаквано два от плъховете умират, което дава възможност подробно да бъде изучено как протича процесът на умиране в мозъците им. Изследователите забелязват активно отделяне на серотонин, който може да има халюциногенен ефект.

Решена да намери обяснение за свръхпроизводството на този хормон, доктор Борджигин започва да изучава цялата достъпна научна литература, но открива, че всъщност в световната наука процесът на умиране практически не е изследван. Тогава тя посвещава живота си на това да проучи какво се случва в мозъка на умиращия човек. Това, което открива, коренно се различава от обичайните ни представи за това как настъпва смъртта.

Когато спре сърцето, човек губи съзнание, пада и не реагира на външни стимули. За да се докаже дали е жив, е необходимо да бъде прегледан от специалист. Най-често се прави електрокардиограма. Ако не се установи сърдечна дейност, човекът се обявява за клинично мъртъв. Цялото внимание на медиците е насочено към сърцето.

„От гледна точка на медицинската наука досега всичко е много просто: мозъкът явно не работи, затова човек не реагира на външни стимули, не може да говори, да вижда… За работата на мозъка е нужен кислород, а щом сърцето не го подава, то мозъкът по логиката на нещата трябва да става по-малко активен“, обяснява Борджигин. Но изследванията показват, че нещата са коренно различни.

При изследването на плъховете е регистрирана повишена активност на няколко невротрансмитера, след като сърцето е спряло и мозъкът е спрял да получава кислород.

Нивото на серотонин скочи 60 пъти, концентрацията на „хормона на щастието“ допамин, който предизвиква приятни усещания, се повиши 40-60 пъти, норадреналинът, който отговаря за концентрацията, също се увеличи силно“, разказва д-р Борджигин.

Според нея при жив плъх подобни нива на хормоните е невъзможно да бъдат регистрирани. Учените установяват, че при абсолютно всички животни в момента на смъртта мозъчната дейност се активизира. Всъщност умиращият мозък преминава в хиперактивно състояние.

През 2023 г. учените публикуват изследване, в което са описани случаи на четирима души в кома, включени към животоподдържаща апаратура с електроди за електроенцелография. Всички те умират от различни болести. Когато ги изключват от механичното дишане, при двама от тях се забелязва внезапен пик в дейността на мозъка, свързан с когнитивните функции. Открити били гама вълни, най-бързите мозъчни вълни, които участват в сложната обработка на информация и формирането на памет.

Според лекарите, генерализираната хипоксия (недостиг на кислород в кръвта) става сигнал за активация на мозъка.

При плъховете се наблюдавала активация на цялата мозъчна тъкан, но при хората се активирали само отделни участъци от мозъка, свързани с когнитивните, съзнателни функции, например задната част на мозъка, отговаряща за сензорното възприятие. Тя е свързана със съзнанието, а също и със сънищата и зрителните халюцинации.

Повишена дейност била регистрирана и в зоната на Вернике, която отговаря за езика, речта и слуха и се използва най-активно за усвояване и разбиране на устната и писмена реч.

Но най-активно започвала да работи частта на мозъка до слепоочията, при това от двете страни едновременно. Там се съхранява паметта и се формира емпатията. Д-р Борджигин напомня, че много от хората, преживели клинична смърт, говорят, че близките им до смъртта преживявания са ги направили по-състрадателни.

В продължение на цялата история на човечеството хората, преживели състояния, близки до смъртта или дори клинична смърт, са разказвали за странните усещания, които са преживели. При някои целият им живот е преминал пред очите им, или са си спомнили ключови моменти от него. При други е имало светлина, или са напускали физическото си тяло и са виждали всичко наоколо сякаш извън себе си. Д-р Борджигин вярва, че именно повишената активност на мозъка при хипоксия е причина за тези преживявания.

Учените твърдят, че спирането на сърцето категорично не означава автоматична мозъчна смърт. Мозъкът продължава да функционира.

Засега други сериозни изследвания по въпроса не са правени. Но екипът на Джимо Борджигин продължава да се опита да установи защо мозъкът „не се предава без бой“ и се бори за живот до последно. Според тях досега повечето лекари обявяват хората за мъртви преждевременно, а всъщност има начин да се остави мозъкът да се пребори. Бъдещите изследвания ще се насочат в тази посока.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg