Какво ще се случи с Русия до края на 2022 г. според Борис Акунин

Руският писател Борис Акунин, който живее в Англия, от началото на войната насам често пише във Фейсбук за нещата, които вижда или очаква да се случат в Русия и света. Днес Акунин изведе прогнозата си за неизбежните неща, които ще се случат в Руската федерация преди края на тази година и подкани читателите си да ги допълват. Картината, нарисувана в тази дискусия, не е красива, нито обнадеждаваща.

Ето какво написа Борис Акунин:

„Какво ще става тепърва? (С Русия, разбира се.) Всички ние с изключение на фаталистите и инфантилите непрекъснато мислим за това. Има неща неизбежни и има неща вероятни. Неизбежно изглежда следното:

– Връщане към предишната довоенна реалност няма да има, дори когато войната бъде прекратена. Квазинормалност от типа март 2014 – февруари 2022 (всъщност твърде малко нормално имаше тогава) вече няма да има.

– Режимът ще се държи все по-грубо, по-тъпо и по-припадничаво, защото ще бъде силно изнервен. Ще има арести и абсурдни съдебни дела. Не са изключени провокационни терористични актове по модела на 1999 г., за да се засили истерията и да се оправдаят репресиите (но вече прескачам към „вероятностите“).

– Ще бъдат въведени забрани за това какво хората могат да гледат, четат и слушат. В интернет ще бъде вкарана „защитна стена“ – разбира се, крива и надупчена. Всички ще гледат, четат и слушат забраненото тайно, през дупките в завесата.

– Жизненият стандарт на населението ще се понижава непрекъснато, делът на средната класа ще намалява, обемът на стоките и услугите ще се спихва.

– В условията на нова „Студена война“ Руската федерация ще се окаже изцяло зависима от Китай. Китайските инвеститори и износители активно ще колонизират руската икономика и ще завладяват руския пазар, получавайки всякакви улеснения. Гордата Русия, не пожелала да бъде „колония на Запада“, ще се превръща в колония на Пекин.

– Ксенофобската и изолационна риторика на всички нива ще расте. Във всички училища и висши учебни заведения ще бъдат въведени „уроци по патриотизъм“ със задължително присъствие и подобни алабализми, в учрежденията и предприятията това също ще стане рутина.

– Работата в силовите структури ще стане за завиждане, защото при постепенното обедняване на населението, на хората в спецслужбите, на полицаите и на военните ще се стараят да плащат максимума. Съответните разходи ще заемат все по-голям дял от бюджета.

– Доносничеството ще стане важен социален асансьор, от който мнозина няма да се гнусят.

– Подозрителността на диктатора постоянно ще прогресира, заради което по върховете ще има чести сътресения и демонстративни екзекуции.

– Ще бъде въведено ограничение за излизане от страната, за да не могат най-работоспособните и активните да избягат.

Всичко това са събития, които ще се случат още тази година. За възможното развитие на събитията в средносрочна перспектива ще говорим друг път. Там има известна вариативност. Засега искам да ви попитам за най-близките перспективи. Кое от изброеното според вас може и да не се случи? И какво от неизбежното пропускам?
(И нека не ви заблуждава разсъдителният ми тон. Всичко това възприемам като трагедия.)“

За много кратко време под поста на Борис Акунин се натрупаха стотици отговори – от руснаци, беларуси и украинци. Оптимизъм няма.

Рустам Гюлиев казва:

„Ще започнат процеси на сепаратизъм в Кавказ и Далечния Изток, вероятно и в Татарстан. Русия изцяло ще изгуби влиянието си в страните от СНГ, които ще клонят към Турция (Южен Кавказ) и Китай (средна Азия). След това неизбежна гражданска война, разпад на страната на десетки държави, тотално обедняване на населението, кръв, студ, сълзи и болка в продължение на поне две десетилетия“.

Валентина Линецки добавя:

„Много от това вече се случи. В повечето училища вече са въведени съответните „мероприятия“, в ход са уволнения на преподаватели и изключване на студенти, арестите отдавна си вървят, доносничеството процъфтява“.

Нина Кравчук е още по-песимистична:

„Ще има „разработки“ като през 30-те и 60-те. Заради доноси и лична антипатия на общи събрания ще бъдат разпъвани представители на културата, науката и изкуствата. А те ще трябва да се „разкайват“ за това, което не са направили, не са говорили и не са извършвали“.

Сергей Нечипоренко добавя:

„Увеличение на смъртността заради понижена достъпност до медицинска помощ и увеличен брой на катастрофи – пожари, транспортни произшествия – заради проблеми с обслужване на инфраструктурата“.

Лена Голденмайер:

„Ще снемат мораториума върху смъртното наказание. Ще започнат трудови лагери. А най-важното – войничетата, които ще се върнат, дори да са запазили ръцете и краката си, ще започнат да пият много, защото това, което там са видели и правили доброволно или по заповед, няма да им позволи да живеят със спокойна съвест. Ще се занимават с бандитизъм и рекет, защото са вкусили кръв и са разбрали, че с автомат можеш да получиш всичко, което искаш“.

Мария Сталярова допълва:

„Вие описахте действителността в Беларус след мащабните протестни акции от 2020 г. Сега всичко се случва точно така, само дето Беларус е колония на Русия, не на Китай“.

Олексий Смирнов от Украйна е саркастичен:

„От неизбежното… В отвъдбайкалските земи ще закарат украински тоалетни чинии. Местните, като не знаят какво да правят с тях, ще започнат да им се кланят като на богове“.

Марина Насардинова огласява най-апокалиптичните страхове:

„Като познавам нашия президент, всичко ще завърши с ядрена война“ – видях днес пресен цитат на Симонян (главната редакторка на държавната телевизия „Русия днес“ – бел. ред.) и спрях изобщо да мисля за бъдещето. Защото това момиче не говори. Това момиче озвучава“.