Какво животно виждаш в огледалото?

Неиздавани досега у нас текстове на Ханс Кристиан Андерсен излизат за пръв път на български език в „Събрани приказки и разкази 2“ (изд. „Ентусиаст“). Рисунките в книгата са на Вилхелм Педерсен – художникът, илюстрирал първите издания с приказки.

В тома, който ще излезе от печат в средата на октомври, са поместени популярните приказки „Дивите лебеди“, „Цветята на малката Ида“ и „Малката русалка“, чиято илюстрация е избрана за корица на настоящото издание. В него са намерили място и по-неизвестни творби на Андерсен, непревеждани досега на български и рядко издавани дори в родната му Дания – „Потъналият манастир“, „Тази басня се отнася за теб“ и „Картите с картинки“.

В периода от 1835-а до 1872 г., когато Андерсен пише най-активно, той включва в издаваните от него сборници 156 приказки и разкази. Малцина знаят обаче за 16-те останали неиздадени – ръкописите на някои от тях са открити след смъртта на автора, други са недовършени, а има и такива, които Андерсен е издал на други места, а не в сборниците си.

Покрай появата на новия том през октомври в България пристига проф. Кай Долеруп, изследовател на Андересен от Университета в Копенхаген, за да изнесе серия от публични лекции. Той ще говори за живота и творчеството на писателя и ще сравни произведенията му с приказките на Братя Грим. На 23 октомври Долеруп ще бъде в Нов български университет от 11 ч., а в 16 ч. ще чете лекция в СУ „Св. Климент Охридски“. На следващия ден ще посети Американския университет в Благоевград, а на 25 октомври ще гостува на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. На 26 октомври професорът се връща в София и ще се срещне с читатели в Литературен клуб „Перото“ от 19 ч.

Представяме Ви един от текстовете на Андерсен, които излизат за първи път на български език. Преводът на „Събрани приказки и разкази“ от датски език е на Петър Милков Петров.

Тази басня се отнася за теб

Древните мъдреци открили много умен начин да се казва истината на хората в лицето им, без това да звучи грубо. Те изправяли пред тях тайнствено огледало, в което се появявали всякакъв вид животни и странни предмети, и представяли едно колкото забавно, толкова и поучително зрелище. Наричали го басня и това, което животните изигравали, хората трябвало да пренесат върху себе си и следователно да се замислят: Тази басня се отнася за теб! Така никой не можел да се сърди на никого.

Ето ви един пример:

Имало два високи хълма и на върха на всеки от хълмовете имало по един замък. Долу, в долината, тичало куче, което си душело по земята и за да задоволи глада си, търсело мишки или яребици. Изведнъж от единия замък прозвучал тромпет, който обявявал, че там ще се сяда на масата. Кучето хукнало веднага нагоре по хълма, за да му дадат и на него малко, но когато стигнало до средата, тромпетите спрели да свирят. Сега пък се обадил тромпет от другия замък. Кучето помислило: „Тука вече ще са приключили с храненето, докато стигна, а там тъкмо започват да ядат“; и затова хукнало надолу и отново – нагоре по другия хълм. Сега пък започнал отново тромпетът от първото място, а вторият спрял. Кучето отново хукнало нагоре и отново – надолу, и така продължило, докато накрая и двата тромпета утихнали и храненето приключило и на двете места.

Познай сега какво са искали да кажат древните мъдреци с тази басня и кой е този глупак, който тича до премаляване, без да спечели нито тук, нито там.