Калейдоскоп срещу сивотата

Ако се увличате по суинг, няма начин да не сте чували за „Сентиментъл суингърс“ – трите български момичета Рони, Деси и Вера, които вече пет години връщат българската публика до 30-те години на миналия век и я очароват с хармонията на гласовете си и с блестяща визия. Е, триото и секстетът на Михаил Йосифов имат първи албум и предстои неговата премиера – на 25 април в София. Срещам се с две от дамите – Вера и Рони, в тихо заведение в центъра на София и магията им ме поглъща моментално. Първото, което ми прави впечатление, разбира се, са усмивките им и колко са жизнерадостни, особено когато се заговори за хората, пред които пеят.

Вера, с ослепително руса коса, ми разказва с няколко думи за историята им и за събирането им преди пет години, за премеждията им зад сцената, за екстравагантните костюми и прически. „Те са голяма част от успеха, защото хората чуват онова, което виждат, и всъщност това ни отличава от много неща, които навремето у нас съвсем пък нямаше. Важен е този имидж, който се създаде, защото всички обичат да гледат красиви неща, а ние натам вървим – атрактивното е интересно, защото не е ежедневно“.

„Нашият относителен успех се дължи на това, че се събрахме естествено, че искахме да правим тази музика, харесваме я, близки сме помежду си и със секстета на Мишо Йосифов, никога не паднахме по гръб да отидем да пеем със синбек – разказва Рони и след това ме хвърля в дълбокото: „Смятаме, че много важно за тази музика е да се съхрани енергията и посланието, а посланието е да се мине през всички трудности с добро настроение“.

„Може би това е смисълът на всичко, което правим, да сме като калейдоскопче, през което поглеждаш сивотата. Връщането на тази стилистика носи много уют на хората, нещо романтично, към което може човек да се стреми“, добавя тя и заключава: „Хубавото на наши концерти е, че виждаш много усмихнати лица“.

Малко по-рано Вера ентусиазирано ми е описала усещането да чете отзиви след участието им в Пловдив през миналата седмица: „Приеха ни страшно добре, беше възхитително – гледам постове, чета по Фейсбук…, жестоко, хората са много, много щастливи. Бяха очаровани, клубът беше препълнен, гледаха ни със страшна радост в очите“.

Трите финансират сами концертите си и това не се случва лесно без спонсори. Тази сянка тежи над целия ни разговор. Когато ги питам дали има вероятност броят на изявите им да се увеличи до повече от 3-4 годишно, колкото са сега, отговорът по-скоро е негативен – не просто заради това, че „Сентиментъл суингърс“ искат винаги да показват по нещо ново и заради енергията, която им коства, но и заради огромните разходи, след които едва остават пари за хонорари за певиците и за секстета на Михаил Йосифов.

И докато концертите в София през петте години съществуване на формацията са трудни, но осъществими, то засега турне из страната е само мечта. Момичетата признават, че си мислят много за това, но реализацията им се струва почти невъзможна на този етап. „Различното при нас е, че сме много – ми казват – винаги сме с жива музика, нямаме вариант да отидем със синбек. По-различно е да си с трио и един певец, четири души – съвсем възможно, за десет души с фризьор, с озвучител ние ставаме една истинска група, за чието поддържане просто си трябват пари“. А и колкото по към провинцията отиваш, толкова по-евтини стават билетите…

„Дадох си сметка обаче, че ако така радваме хората, усилието си заслужава и се надявам, че ще отидем на пеем и извън София. Може да съберем кураж и да направим едно турне, а, Ронка?“, пита с усмивка Вера приятелката си.

Животът е един безкраен суинг

Възможност за турне се вижда чрез филма, заснет за тях и живота им, който е вече готов, но може би ще се излъчва наесен, и то когато събере необходимите пари за авторски права на чуждите песни и за архивните кадри – около 15 хиляди долара, които „Сентиментъл суингърс“ опитват да наберат чрез платформата indiegogo.

Филмът се казва „Животът е един безкраен суинг“ и е дело на режисьора Андре Шандел, съпруг на Вера от триото. Той живее в България от около 10 години и отдавна мечтае да разкаже за страната, обяснява Рони. Идеята в крайна сметка му дошла, когато бил с групата на филмовия фестивал в Кан, където те били поканени да пеят, и видял неуредиците заради организацията от българска страна. „Не се умираше от скука“, смее се Рони като си спомня как почти нищо не е било наред.

Рони и Деси от „Сентиментъл суингърс“.

„На него тогава му хрумнала идеята, че ето по този начин ще разкаже за България – през нас самите и музиката ни“, казва тя. Филмът всъщност проследява съдбите на поколението, останало в страната, вместо да напусне към чужбина след 89-а. „Всъщност ние сме някакви хора, които се занимават с нещо, за което в тази ситуация здравата логика не е налична“, обяснява Рони.

„Този филм е вече факт, в него е показана историята на България от последните години, както и нашите лични истории. Това е разказ за България през неговите очи, през нашите животи и с много музика“, обобщава тя.

Cradle of Love

Първият албум на „Сентиментъл суингърс“ и неговото представяне на 25 април е причината за нашата среща. Единайсет песни, две от които са на композитора Йосиф Цанков, другите на Мишо Йосифов, Деси и Рони, с текстове от разнообразни хора, включително създадени трите момичета. „Трябва да се чуе, за да може да си кажат хората мнението, иначе за нас сме добавили пет чисто нови записа в албума, включили сме и някои от предишните ни сингли. Имаме и две чисто нови, нечувани песни.“

Показват ми и обложката, действително впечатляваща, в лек арт нуво стил. Неин художник е Мартин Марков – Пинто. Допускам, че албумът всъщност е колекционерски и момичетата потвърждават: „Точно това е смисълът да съществува физически, има стойност и в самата обложка, и в музиката ни“.

„Някой може да си го купи и само заради обложката и да започне да слуша суинг“, усмихва се Рони. Вера пък предполага, че може би с този албум се завършва един етап в развитието на формацията и изразява надежда, че Cradle of Love ще помогне живата им музика да стигне до повече хора.

„Да извадиш хората от къщи, за да дойдат на концерт – това е предизвикателство – казва тя. – Може би си мислят, че изпълняваме само кавъри, но сега ще чуят албума и ще си дадат сметка колко авторски песни имаме. Ако се хареса, със сигурност ще промени нещата.“

Дарът на музиката

Задавам и последния си въпрос – какво е усещането да носят радост на хората.

„Аз съм много, изключително благодарна, за мен това е един дар – отвръща Вера. – Да можеш да вършиш такова нещо е благодат, защото по някакъв начин, за да я предадеш, тя минава през теб и те обогатява. Най-богат ставаш, като даваш, а музиката е един перфектен начин за даване. Тя не се слуша само с уши, връзката с хората е много директна и красива“.

„Усещането е за свързаност, за това, че всички сме съединени. Страхотно е да можеш да видиш, че правиш някого щастлив“, добавя Рони, която кашля по време на целия разговор. Карам я да ми обещае, че ще се оправи за концерта в събота, а тя отвръща с очарователна усмивка: „На концерти се лекувам. Излизам от вкъщи болна, а на сцената се качвам здрава. Пеенето лекува“.

Е, ще се видим там тогава.

Концертът на „Сентиментъл суингърс“ е от 22,30 часа на 25 април в „София Лайв Клуб“. Преди него, от 21,30 ч., ще се проведе танцувално ателие от Lindy Hop.bg, на което изкушените могат да научат основните стъпки от суинга, за да се включат в спектакъла по-късно.

Към момента събитието остава и единственият начин човек да си закупи албума на групата. От 1 май той ще се разпространява в Дюкян Меломан, както и в музикални магазини и книжарници в стараната.