Калин Терзийски: Мога да се извиня, но не и да се отрека от думите си за Хайтов

„Повече от очевидно е, че правото е на наша страна“, каза на излизане от Съдебната палата в петък, 22 февруари, писателят Калин Терзийски, след като обжалва решението на първоинстанционния съд да заплати 24 хиляди лева на наследниците на Николай Хайтов. В края на 2016 г. децата на Хайтов заведоха гражданско дело срещу Терзийски за клевета (или обида). Писателят се яви на заседанието с двамата си защитници Новиков и Кашъмов, от страна на Хайтови се яви само техният адвокат.

„Познавах се с Хайтов и донякъде с Радичков. Те бяха слуги на режим, който не мога да понасям. Правеха „свирки“ на Живков“ – след тези думи на Калин Терзийски, казани в предаването „Комбина“ по Нова, наследниците на Хайтов поискаха извинение и когато разбраха, че няма да го получат, заведоха дело за клевета.

„Поискахме пълна отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново решение, с което исковете се отхвърлят изцяло“, каза пред „Площад Славейков“ адвокат Новиков.

В съдебното заседание той изтъкна като аргумент допуснатите нарушения срещу основни принципи на съдебния процес:

„Районният съд, постановил решението, се е затруднил да реши дори дали става дума за клевета или обида. Свидетелите на ищците дадоха различни показания от твърденията в исковата молба. Исковете са уважени ан блок, без да бъдат посочени мотиви. Формулировки от оценъчен характер и метафорични изказвания не могат да бъдат повод за съдебно преследване…“.

Калин Терзийски с адвокатите си Новиков и Кашъмов (вдясно от писателя). Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Ищците претендират за чужди права, защото правото на добро име е индивидуално право – допълни колегата си адвокат Александър Кашъмов. – Оценките, дори и отрицателни и крайни, не могат да бъдат пречка за свободата на словото. Точно по тази причина с годините европейското законодателство изостави законодателството срещу богохулството – за да осигури свобода и въздух за свободен дебат, без който не може да има цивилизовано общество и демокрация.“

Накрая думата бе дадена и на Калин Терзийски. Той започна с обяснението, че е християнин и в принципите му никога не е влизало да наранява хора. Но по отношение на всяка власт и особена на диктаторската власт, не може да бъде безразличен.

„Ако някой е бил близък с такава власт и е обслужвал нехуманна система, аз говоря за него с целия спектър на моя писателски език – но не срещу човека, а срещу ролята му на част от тази система. Аз мога да се извиня, ако някой се почувствал наранен от мен. Но не мога да се отрека от думите си. Хиляди хора говорят прекрасни неща за мен, хиляди говорят и отвратителни неща. Като писател и публична личност, аз знам, че така и трябва да бъде. С публичността вървят и позитиви, и негативи“, припомни Терзийски.

Накрая той призна, че от Радичков и Хайтов се е учил на писане, но не бива да се забравя, че те са давали възможност на тогавашната престъпна власт да съществува по-дълго.

Какво следва?

От днес тече двуседмичен срок в който страните могат да добавят писмени бележки към делото. След около два месеца се очаква съдът да излезе с решение. Ако то не удовлетворява някоя от страните, тя може да се обърне към последната инстанция – Върховния касационен съд. Той обаче не гледа дела на общо основание, а само ако открие в тях конкретни касационни причини.