Калин Терзийски срещу „триумфа на кучките“ в литературата

Калин Терзийски призова „моя народ, приятелите и четящите“ да се вдигнат срещу подмяната на художествената литература с произведенията на Венета Райкова. Писателят отправи този апел чрез профила си във Фейсбук.

Терзийски е провокиран от конкретен случай – експонирането на нейните книги на най-аткрактивните места в книжарница „Хеликон“ в Габрово за сметка на липсата на негови произведения. Писателят посетил магазина покрай представяне в града на новия си сборник „Мечката и други разкази“.

„В Габрово съм – разказва Калин Терзийски във Фейсбук. – (…) Отивам до книжарница „Хеликон“. Просто по навик, както котка, която се връща към старата си къща. Заглеждам се в рафтовете с книги. Вниманието ми привлича една липса. Казвам си: Човек винаги търси своето, близкото. Няма моя книга. Ни една. Аз съм написал и издал 23 досега. Но на рафтовете в тая голяма книжарница няма ни една.

Казвам си: толкова неизвестен и слаб писател ли съм, че да няма ни една моя книга? И горчивина ме обзема. Питам книжаря, той казва: ами купени са и не са заредени. Става ми тежко. Е как ще се купят отново, ако ги няма? Кой отива в магазин и иска нещо, което не вижда на рафтовете? То и така става, но твърде рядко…

Поглеждам рафта с „най-четеното за месеца“, на десето място е, да речем „Хавра“ на Захари [Карабашлиев]. Или на осмо. Откак размислих добре, харесвам повече Георги Господинов и може би – Захари, за сметка на Милен Русков. Защото, все пак, те пишат за неща, които (струва ми се) наистина вълнуват тях… точно тях, дълбоко ги вълнуват. Не изпълняват патриотично-демагогски поръчки, пишейки за Възраждането и за историята ни. Непоръчани поръчки, целящи получаване на престиж. Чрез гъделичкане на тая двуглава ламя, на която едната глава е властта, а другата – тълпата. Гледам нагоре. Нагоре има други книги. На по-предни позиции. На четвърто място е една от по-старите книги на Венета Райкова. Усмихвам се горчиво. Казвам си: предлагането определя търсенето, не обратното. Ако кока-кола стои в дъното на магазините набутана в черни контейнери и никой не я предлага и рекламира – едва ли и някой ще я пие. Вдигам глава още по-нагоре. На първо място в класацията е… хм, какво ли пък се чудя – пак Венета Райкова. Новата ѝ книга. Стои пред Криско или нещо подобно. Литература, Бога ми!“

Терзийски споделя разочарованието си от класацията. По думите му Венета Райкова е „приятна жена, миличка е някак“, но не смята, че книгите ѝ трябва „да заемат най-престижното място на първенци в класациите на най-голямата верига книжарници в България“. Според писателя, това е все едно в Лувъра да махнат картините и да сложат на тяхно място магнитчетата и рекламните чаши – „защото вървят“.

По-нататък Калин Терзийски предава разговора си по телефона с търговския директор на веригата книжарници „Хеликон“ Стоил Панайотов, чийто отговор гласи:

„Ние продаваме това, което хората купуват“.

Терзийски обяснява на търговеца, че по този начин той девалвира литературата и „съсипва ценностната система въобще“, посочвайки, че подходът към комерсиалните издания е „вреден като цяло, много вреден за цялото нещастно затъпяващо общество“. Според писателя търговецът „изтиква литературата и я подменя с жълти вестници“.

„Останах като вкаменен – пише Терзийски. – (…) Какво мога да направя? – казах си. Какво да направи един български писател, отдал живота си на литературата, когато книжарите, търговците, които се отнасят обидно с труда му, започнат и да му затварят телефона под носа и не искат да говорят с него? Заели позата на силния и недосегаемия търговец, на който не му пука за някакви си там… пфу, писатели…“

На финала писателят обобщава, че търговците „няма да останат“ и не могат да смачкат творците. Въпреки това Терзийски отправя призив към своите читатели:

„Моля моя народ, приятелите и четящите – да се вдигнат срещу това! Някак си – мисля си и удрям с юмрук сърцето – не може така! Та това е безобразие! Няма как да не може да се направи нещо. И ето… пиша, пиша пиша. Тук и ще продължавам да пиша навсякъде. Защото така просто НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА!

Поне старата ми и уморена, хиляди пъти пребивана съвест така ми казва“.

Вижте още: ВЕНЕТА РАЙКОВА В „БИБЛИОТЕКАТА“, СКАНДАЛ