Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Калин Терзийски: Стар съм вече, всичко ми се вижда еднакво вярно и грешно

Оплакваме се, че оцеляваме, за да вършим безобразия

„Един беден човек е по-добре да го набиеш, отколкото да му дадеш нещо“, твърди Калин Терзийски. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков - Калин Терзийски: Стар съм вече, всичко ми се вижда еднакво вярно и грешно

„Един беден човек е по-добре да го набиеш, отколкото да му дадеш нещо“, твърди Калин Терзийски. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

Съществували са и такива, които пишат на турски, имало е вестници, излизащи на български и турски. Просто сегашната историческа наука е угодна за съвременните елити и представя нещата така, както ги знаем и учим. Ботев е бил едно момче, което е загинало ужасно. Бил е герой, прекрасен и смел човек. Всъщност, аз не го познавам, за да знам какъв точно е бил. Но нашата наука и пропаганда го представя като изключителен човек.

Впрочем, Ботев не е бил съден от турските власти, но аз съм съден за подпалвачество и имам присъда. Били са ме полицаи.

– Кога стана това?

– През 1996 година. Запалихме с Карбовски огън пред Народното събрание, кладата беше голяма. Дойдоха две коли с полицаи и един микробус. Времето беше потресаващо, случи се месеци след януарските събития. Аз като лекар вземах заплата колкото за един хляб на ден и памперси за дъщеря ми, а Карбовски беше млад инженер, лесотехник. Работех като медицинска сестра в Онкологията и чаках да си взема дипломата, за да си търся работа. Усещаше се, че кипят нещата. Двамата с Карбовски решихме да направим нещо – минахме през пет заведения и през десет кръчми, за да провокираме хората – говорехме за свинщините в държавата, а те ни гледаха като пълни говеда. Затова събрахме около сто килограма дървен материал от разни строежи, подредихме го и го запалихме пред парламента. Казвахме на хората, които минаваха: „Заповядайте при нас“, но всеки отвръщаше, че бърза. После дойдоха полицаите, бой, търкаляне, това-онова. Закараха ни в участъка, висяхме там цяла нощ. След това ни осъдиха за дребно хулиганство.

Дребната философия на българина може да се окаже най-великата – липсата на крайности, един такъв полухитроват, полуначумерен конформизъм.

„Дребната философия на българина може да се окаже най-великата – липсата на крайности, един такъв полухитроват, полуначумерен конформизъм.“ Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

– Защо не видяхме подобни изпълнения от Вас сега, по време на протестите през 2013 г.?

– Защото вече съм стар, изгубих тая праволинейност на младостта. Сега всичко ми се струва еднакво вярно и еднакво грешно. Смислено е както да си на власт, така и да си срещу нея. Аз мога да отида и да се сприятеля с Делян Пеевски, защото добре знам, че той е човек, какъвто съм и аз, и Желю Желев, Бог да го прости, и Обама, и Осама бин Ладен. Човеци, уплашени от смъртта. Заемането на една позиция е характерно на хората, които са просто глупави.

Да, аз бях с тези млади хора на протестите. В същото време ми се случваше да излизам от Народното събрание. Бях поканен в някаква комисия като общественик, за забраната на цигарите. И на тази комисия човек от ДПС, които не знам защо все не ги харесвам, каза такива умни неща като се опълчи на човек от БСП, който говореше пълни глупости. И този от ДПС, лекар, фин човек, го направи на мат и маскара. Видях, че докато текат протестите навън, един човек от ДПС налага едни изключително важни за обществото идеи.

– Кога започнахте да търсите мъдростта и истината навсякъде?

– С възрастта. Както казва Йосиф Бродски: „Хубавото на демокрацията е, че се срещат равнопоставено абсолютно всякакви идеологии, мисли, хора, и се неутрализират“. Остава една общочовешка доброта и търпимост, където живеят ислямисти и радикални християни задно с либерали. Системата ги принуждава да живеят в разбирателство.

Насилието, извършено с името Христос на уста, е много повече (ако може да се мери насилието в количество), отколкото насилието, извършено с Аллах на уста. Християните са горили на клади, разчеквали между коне и убивали по най-зловещи начини много повече хора, отколкото мюсюлманите. Някои казват: „Те сега ислямистите си наваксват“… Не могат да наваксат. През Средновековието в някои села в Холандия са убивали по 100 човека за една седмица, обвинени за хомосексуализъм или вещерство. Всяка крайна доктрина води до насилие. Ние го правим не заради животинската злоба, така характерна за човека, а в името Божие, в името на справедливостта. За мен истинската философия е „Налягайте си парцалите и не правете зло на никой друг“.

– Каква е философията на съвременния българин?

– Дребната философия на българина може да се окаже най-великата – липсата на крайности, един такъв полухитроват, полуначумерен конформизъм. Днес тук няма клади, няма страховити кланета, нито етническо прочистване – за разлика от почти всички страни, ние минаваме без такива зверства.

– Може би защото словесно се обезглавяваме един-друг?

– Знаете ли, аз бих предпочел някой стократно да ми каже, че съм боклук бездарен, в сравнение с това да ми отреже главата. Чудовищно недоразумение е да смятаме, че нашето словесно чуруликане представлява нещо в сравнение с истинското насилие. Ние примерно казваме: „Да, ама токът стана скъп в България“. Абе аз ви говоря за чумна епидемия, от която умират хиляди хора, или за кланета, а ние си приказваме за това, че си говорим лоши неща. Разликата между казването и извършването е огромна. В България си казваме разни неща, но слава Богу не се избиваме масово.

– Защо все се успокояваме, че другаде е по-зле, а не се стремим към по-доброто?

– Защото ние не се стремим към най-доброто. Ако се стремяхме, нямаше да се оплакваме. Че ти работиш ли, за да живееш добре, питам аз. Чиновниците казват, че вземат подкупи, защото получават малко пари. Тоест използваме корупцията, за да живеем добре, но твърдим след това, че оцеляваме. А щом оцелява, един човек има право на абсолютно всякакви безобразия. Чуя ли някой да ми каже „Аз оцелявам едва-едва“, ми се ще да разбивам носове. Защото това е изключителна подлост! Говорим, че оцеляваме, че не живеем добре, единствено за да бъдем оставени на мира и да не си вършим добре работата.

– Споменавате на няколко пъти, че са ви били, че ще набиете някого… Може би има причина да го казвате?

– Една журналистка задава въпрос на един от великите френски писатели Жан Жьоне, който е влизал много пъти в затвора за кражба: „Крадете ли все още?“. А той отвърнал: „Не, а вие?“. Така е, имах период в живота си, в който бях голяма хаймана, бохем или разбойник.

– Кое от всичките?

– Да, различни неща са. Бохемът е по-скоро поетичен човек, хайманата е по-скоро престъпен. Аз не съм бил толкова престъпен, а най-вече хипи… Миролюбив човек, префасониран някак по български.

Предишна страница 1 2 3Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах