Калин Янакиев за Божидар Димитров: Бизнесът му е пред провал

„Очевидно нервите му не издържат – поредната му бизнес акция е пред провал и не му остават никакви други аргументи, освен езика на обидата“, коментира проф. Калин Янакиев квалификациите на директора на НИМ Божидар Димитров по адрес на неколцина интелектуалци. Недялко Йорданов, който е един от посочените от историка като „сволочь“ и „невежа“, заяви пред „Площад Славейков“, че Димитров „не е наред и излага НИМ“ (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

„С тези думи директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров още веднъж доказа, че се е превърнал в ръководител на Националния исторически кич – каза пред „Площад Славейков“ Калин Янакиев. – Очевидно нервите му не издържат – поредната му бизнес акция е пред провал и не му остават никакви други аргументи, освен езика на обидата.

Разбира се, всеки един от споменатите би могъл да го осъди за тази обида, но Божидар Димитров е твърде малък, за да се занимаваме с него. Лично аз не смятам повече да си губя времето.“

Според проф. Янакиев вече би могло да се води диалог с министър-председателя Бойко Борисов по въпроса за отзоваването на Божидар Димитров от поста му:

„Всички сериозни учени в България биха могли да му окажат помощ, защото само по себе си разкриването на такива забележителни исторически паметници си заслужава – още повече, че то се извършва също от учени, от археолози, труда на които Божидар Димитров чисто и просто си присвоява и умее изключително гениално да профанизира.

Струва ми се, че място за диалог има – мисля, че премиерът би трябвало да се обърне най-малкото и към други интелектуалци по темата с възстановките на Божидар Димитров. Оставям на неговата съвест доколко би могъл да остава негово назначение професор, който се изразява по този начин за своите колеги.“

„А доколко Божидар Димитров е присвоил званието професор по надлежния от закона ред – чисто формално не съм запознат – уточни Янакиев. – Помня, че преди години на въпроса кой го е направил професор той се изрази по свойствения си начин, че народът го е направил такъв. Възможно е от тогава освен от народа, той да е бил направен професор и от определена академична колегия…“