Калягин за Морфов: Ти си велик режисьор!

„Измисляч на спектакъл, който прилича на френско шампанско.“ Това са думи на големия руски актьор Александър Калягин по адрес на българския режисьор Александър Морфов, който днес – 9 ноември – навършва 60 години. Публикувани са в сайта на московския театър „Et Cetera“.

Александър Калягин е един от най-големите аккьори на руското кино и театър. Народен артист на РСФСР, той е играл в постановки и филми на някои от най-големите руски режисьори – Любимов, Гинкас, Фоменко, Михалков… Създател е на „Et Cetera“ – театър, който за две десетилетия стана водеща сцена в Москва, а трупата му печели множество руски и международни фестивали. Един от най-интересните режисьори, поставяли на неговата сцена, е Александър Морфов.

Предлагаме ви пълния текст на емоционалното поздравление за Морфов от Калягин и  цялата трупа на „Et Cetera“.

„Днес, 9 ноември, своя 60-годишен юбилей отбелязва българският и руски театрален и кинорежисьор, сценарист и актьор, голям приятел на нашия театър Александър Морфов.

През 1996 г. се сдобихме със свое помещение на „Нови Арбат”, не съвсем пригодено за театър, някаква бивша конферентна зала, но бяхме щастливи. Скоро, след две години, там се появи ти – Млад, Красив, Потресаващо Талантлив. Даже лекият ти европейски акцент те разкрасяваше, въпреки че руският ти винаги е бил безупречен. В теб се влюби цялата женска половина от трупата (и аз).

Трябва да ти кажа, че ти покори не само актрисите, но и всички останали жени в театъра. А когато започна да работиш, влюбеността в теб стана абсолютно тотална – независима от пол, възраст и положение.

Ти предложи да поставим „Дон Кихот” на Сервантес, а на мен предложи да изиграя Рицаря на печалния образ. Неведнъж са ми предлагали ролята на Санчо и това не ми беше интересно, а ти ме обезоръжи. Разказа ми идеята си и ме възхити докрай. За ролята на Санчо беше поканен Владимир Симонов. Ти измисли интригата на тази театрална история и увлече всички ни.

С теб беше невероятно интересно да се работи, но не и лесно. Ти репетираше безкрайно, мъчеше ни безпощадно, но ние разбирахме, че повече от всичко мъчиш себе си. А как отлетя за София, без да предупредиш никого! Всичко помня! Това беше едва ли не в навечерието на премиерата! Но понасяхме всичко, защото разбирахме: ражда се велик спектакъл. И го правиш ти.

Ти си режисьор, творящ свой авторски театър. За теб не съществува литературно произведение, непригодно за театър, ти всяко произведение можеш да преведеш на театрален език, да го направиш сценично. Ти си велик режисьор!

Ти се стараеш да направиш артистите свои съавтори, заедно с тях съчиняваш спектакъла.

Точно по същия начин ти работи над друг спектакъл – това беше практически непоставяният в нашата страна „Крал Юбю” на Алфред Жари. Ти с всеки литературен текст се отнасяш съвсем свободно. И постави най-хулиганския спектакъл, страшен по смисъл и невероятно смешен. Убеден съм, че и „Крал Юбю” е един от най-големите ти шедьоври.

След две години ти направи при нас още един прекрасен спектакъл – „Люсиет Готие, или Стреляй веднага!” на Жорж Фейдо. Талантлив театрален измисляч, ти съчини спектакъл, който – както каза някой – прилича на френско шампанско. И днес си мисля колко хубаво би било сега да се направи подобен спектакъл, така напълнен с неудържимо веселие, музика, любовна бъркотия и интриги.

После те чакахме много години, но какво да се прави, ти стана режисьор със световно име, канеха те различни театри в Москва, Русия и света.

Но през 2018 г. най-накрая ти се появи в театър „Et Cetera“ и постави при нас „Декамерон” по новелите на Бокачо. В известна степен спектакълът се оказа провидение за съвременната пандемия, и за това днес го гледат различно.

Скъпи Саша! В деня на твоя юбилей искам да ти кажа колко съм щастлив, че преди много години ни запозна Давид Смелянски. Точно той, видният продуцент, научавайки, че в България работи талантлив режисьор, без много да му мисли, се качи на самолета и отлетя за София. Благодаря му!

Благодаря и на теб, защото работеше с нас, защото стана мой приятел и приятел на театъра. Вярвам, че нашият „роман” не е дописан още, до финала има още много. Бъди здрав, бъди щастлив! Ние винаги те чакаме.

Предай поздрави и нашата голяма любов на цялото си семейство. Ти направи много за нашия театър, влезе в неговата история. Прегръщам те силно. Появи се!

Твой Саша Калягин и целият театър „Et Cetera“

Преводът е на „Площад Славейков“.