Камбаната тихичко бие

Времето в телевизиите нито е разделно, нито е наше, а си е спряло. На 7 юни БНТ обяви „Време разделно” за любимия филм на българските зрители. На второ място те класирали „Козият рог”, а трети останал „Оркестър без име”.

Представих си следното зрелище: актрисата Параскева Джукелова, водеща на „Лачените обувки на българското кино“, в ефир съобщава, че отказва да изпълни възложената й задача да обяви кои са филмите-фаворити, защото изборът на зрителите е по-зле и от избора в „Биг Брадър“ и противоречи на личните й убеждения. Ама не, няма да го направи. Ех, не го направи. Край на съня.

Някой да е очаквал друго подреждане през сетивата на зрителя?

Защо беше прегледът на всички стари ленти и накрая да излъчат тройката филми, които, ясно е, че всяка уважаваща себе си нация ще избере. Финалът беше крах – победиха стереотипите ни. Може би трябваше „Време разделно“ да бъде изваден пред скоби и да не се състезава с останалите филми. Толкова много се вживяхме в себеуважението си, че чак забравяме да уважаваме другите. Но нима БНТ очакваха повече от аудиторията си? Така ни научиха, така отговаряме на въпроси като Кой е любимият ви филм? Може би е време да смените въпросите. Не може медията да очаква зрителите да определят съдържанието, което да възпита нови усещания за света.

И докато Параскева Джукелова едва ли знае Закона за радиото и телевизията, то всеки журналист в електронна медия би трябвало да запомни член 11, ал. 4, който гласи: Журналистите, сключили договори с доставчици на медийни услуги, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения; не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини.

В bTV няма кой да откаже да накара съученици на 16-годишното убито момче в Борисовата градина да седнат на скамейката, на която е открито мъртвото му тяло. Разпитваните съученици са деца. Репортерката Румяна Попова пъхва парче съвест в микрофона си и разпитва. Тук умишлено няма да съобщя имената на жертвите. Те са първото, в което се впиват медиите. Съобщението за името на 16-годишното момче беше забавено от полицията. А всъщност, журналистът носи отговорност, която едва ли може да понесе. Защото трябва да прецени дали въпросите му няма да карат хората, които страдат, да преживеят отново загубата или насилието, и трябва да са сигурни, че разговорът ще допринесе за развитие в разследването. Всяко друго разпитване на страдащи хора, на жертви, на свидетели е търсене на изродена сензация.

В същия ден кореспондентският екип на bTV във Варна снима в близък план раните от ухапвания по ръката на млада жена в ромската махала. Тя е завела детето си в болница с опасност за живота. Бащата е обвинен в блудство и в постоянно насилие над детето. Първото нещо, което телевизиите без колебание съобщиха, е името на дете на 1 година и 9 месеца. Ако бъде спасено, момиченцето не би искало да живее като жертва на насилие.
На 4 юни Комисията по журналистическа етика към Фондация НСЖЕ излезе с позиция, в която изрази загриженост от медийното отразяване на убийството на 16-годишния ученик, при което се допускат сериозни нарушения на Етичния кодекс на българските медии. Защо някои от телевизионните журналисти не спазват човешките правила? Защото искат да открият убиеца на момчето преди полицията? Защото вярват, че само жив свидетел или жертва на насилие в кадър, страдащ, объркан, плачещ, привлича окото на зрителя. Или защото вярват, че само по този начин могат да обърнат внимание на институциите върху общественозначими проблеми. Всъщност, разгледайте характера на жалбите и решенията по тях през годината на Комисията по журналистическа етика. Редактор в едно от печатните издания намира решение на етичната комисия подобно на атентат като в „Шарли ебдо“, защото е обвинен заради публикуване на снимка с изображение на пострадал при инцидент. Една от новинарските агенции оправдава действията си с изречението: Потребителите са изцяло отговорни за оценката на използваемостта на информацията на сайта и носят пълната и безусловна отговорност за резултата от действия, предприети въз основа на информация, предоставена чрез тази интернет страница. Но все пак сама отстранява съдържанието в галерията си. Ако потребителите носят цялата отговорност, може би журналистите трябва да сменят въпросите си.

Повечето телевизии съобщиха позицията на Комисията по журналистическа етика. Камбаната тихичко си бие. И всяко увеличение на звука води само до шум, а не до размисъл.

Източник: вестник „Култура“