Къмбърбач в ролята на художника, дал човешки облик на котките

Бенедикт Къмбърбач се превъплъщава в образа на чудат художник във филма „The Electric Life of Louis Wain“ (Поразителният живот на Луис Уейн). Това е Луис Уейн, обичан от съвременниците си заради своите картини на котки с човешки черти, макар и страдащ от шизофрения. Освен филмът, в края на годината ще излезе и книга за Уейн на Крис Бийтълс, „Louis Wain’s Cats“ (Котките на Луис Уейн).

„Надявам се, че нашият филм и превъзходната работа на Крис на тези страници – казва Къмбърбач в предговора си към книгата, – ще ви трогнат и ще вдъхновят всички ни да гледаме на непознатия, на чудака, на аутсайдера (…) с повече любов, нежност и състрадание.“

„The Electric Life of Louis Wain“, който в момента е на етап постпродукция, проследява живота на Уилям Уейн. Макар и различен, той успява с интересните си картини да добие слава и да спечели любовта на малки и големи. За Уейн е известно, че е роден със заешка устна, заради която лекарите предписват да не посещава училище чак до 10-годишна възраст. По-късно той редовно бяга от часовете и броди безцелно из Лондон. Учи изкуство, работи като учител, но скоро напуска, предпочел да работи като художник на свободна практика. Уейн става известен със своите сюрреалистични картини на антропоморфични котки. Пухкавите животни, изправени на два крака и често заети с човешки занимания, стават любими за съвременниците на художника в илюстрации в печатни издания, детски книжки и картички.

Уейн започва да рисува котки заради съпругата си Емили Ричардсън (в ролята влиза Клеър Фой) – с 10 години по-възрастната от него гувернантка на сестра му, за която се омъжва през 1883-а, скандално за времето си събитие. Три години по-късно Емили заболява от рак. За да разведрява прикованата си към леглото съпруга, Уейн започва да рисува домашния им котарак Питър. През 1887-а Емили почива, но преди това успява да убеди съпруга си да потърси издател за своите рисунки.

Уейн става известен и обичан художник, но въпреки това има финансови затруднения. През годините се изолира от обществото все повече и повече и, както се смята, бавно потъва в мрачните обятия на шизофренията. Макар че изследователите на творчеството му все още спорят дали това е правилната диагноза, през 1924 г. Уейн е обявен за психично разстроен. Художникът умира в приют за душевно болни през 1939-а.

„Да бъдеш Луис Уейн, означава да се влюбиш в Луис – казва Къмбърбач за преживяванията си при пресъздаването на образа на художника. – Това, което той носи през целия си живот – заедно с таланта си и способността си за любов и състрадание – е объркването и ужаса на малкото момче, което знае, че не се вписва. Това намирам за истински тъжно и трогателно.“

Книгата за живота на художника от Крис Бийтълс с предговор от Бенедикт Къмбърбач излиза на 4 ноември. До края на годината се очаква и филмът.