Камен Донев дари 10 000 лв. на театъра. Голям срам!

10 000 лв., спечелени с изкуство, подари актьорът Камен Донев на Пловдивския театър, чиято сцена изгоря. Това е повод за гордост, но и за голям срам. Срам най-вече за приносителя на добрата вест – зам.-министъра на културата Васил Василев.

Донев вероятно е решил да дари парите с радост, от любов към сцената, на която се е вълнувал, когато е излизал пред публиката. Хората, които нямат представа от работата на един актьор и доходите му, и особено онези, които не ходят често на театър, може би са реагирали като един от Алековите персонажи: «Имал бол пари – дал». Истината обаче е, че сумата е твърде голяма и за най-търсените ни звезди. Дори за Камен, който е единственият театрален актьор, пълнил неведнъж зала 1 на НДК, това е немалка сума.

Камен Донев надали е тръгнал да тръби, че е дал тези пари, за да му отвърнат с «Браво». По-скоро от благодарност колегите му от Пловдив са разкрили неговия жест пред служителите от Министерството. Но да си министър или зам.-министър на културата и да се хвалиш пред медиите, че актьорите, които би трябвало да субсидираш, подпомагат държавата, е най-яркото доказателство за безсилието ти. Това е най-силният аргумент, че Министерството на културата е импотентен орган с жалка служба на тръба, от която едва капе.

Начело на това ведомство не ни трябва достолепен културтрегер, който да демонстрира по медиите своята интелигентност. Трябва ни мениджър, който да обича изкуството, творците и да открива начини да заплаща труда им така, че да ги отърве от просешката тояга. Звучи крайно, но е самата истина. Единствено чувството за достойнство спира актьорите да разкрият дъното, на което са паднали.

Дали от амбиция, или искрено, независимо дали бе успешно, грубоватият Вежди Рашидов пробва да вкара някаква справедливост в разплащането на актьорите чрез театралната реформа. Той върза приходите с броя на зрителите. Е, не се сети да субсидира отделно представленията за елитна публика, които развиват изкуството. Но начинанията му може би бяха в правилната посока, а и не подбираше средства – за да помага, той ползваше дори личните си контакти с премиера. Сега имаме по-рафиниран министър на културата – Петър Стоянович, който отрано успя да създаде конфронтации между творците от различните изкуства, заяде се с предшественика си Рашидов – може би по поръчение на партийните си другари. Всички пикантерии бихме приели, но не и цинизма му, че реформата била лоша, тъй като имало твърде много публика в салоните!

Опашките за билети за спектаклите на Камен Донев вероятно бодат очите на Стоянович. За щастие на актьора, той е на свободна практика и министърът няма как да бръкне в джоба му, за да му отмъкне някой лев, както явно се кани да направи с артистите на държавен щат. С жеста си към Пловдивския театър Камен струва повече от цяло Министерство на културата. Дори да го е направил като пиар, а не вярвам да е така, нека и други си правят такъв пиар – Донев е по-полезен от всичките сто и кусур чиновници на Стоянович.