Орган със сърце на суперкомпютър

„Много съм щастлив и въодушевен“, заяви Камерън Карпентър часове преди концерта си в зала 1 на НДК в неделя вечерта. Музикантът е в София заедно с единствения по рода си дигитален орган, изработен по негов дизайн, и се готви да представи консистентно и последователно музикално усещане – с инструмент, който съчетава в себе си вековна история.

Карпентър разказа, че често хората, които идват на концертите му, срещат огромно разминаване между очакванията си и това, което в действителност чуват. Той призна, че това е особено вярно, когато става въпрос за страните от Източния блок и бившите социалистически републики, тъй като там наистина има съществена разлика между инструментите. Предвид ролята на органа в религиозния живот, до някаква степен в Източна Европа той е по-потиснат, отколкото в Западна.

„За мен, освен всичко останало, да свиря тук е и културно предизвикателство. Изключително интересно събитие е възможността да споделям с една култура, която не е толкова запозната с този вид звучене, което органите, идващи например от Америка, имат – това артистично, театрално, дори кинозвучене“, обясни музикантът.

Историята му с дигиталния му орган започнала с атентатите от 11 септември. Тогава той, все още студент, често свирел на тръбния орган в църква близо до кота „нула“. Тъй като инструментът пострадал, се наложило да бъде заменен – и музикалният директор, също визионер по природа, се решил да опита с експериментален дигитален орган.

„Трябваха ми 30 секунди, за да разбера, че този орган ми позволява да изразявам себе си много по-добре, отколкото тръбния орган. А и че тръбният орган вече е част от миналото ми, а не нещо, което ще определи бъдещето ми“, каза Карпентър.

Дигиталният му инструмент е проектиран изцяло от него – в продължение на 10 години – от 2004 до 2014 г. В него са заложени характеристики на всякакви органи, от различни епохи и краища на света, което му позволява да използва цялата им мощ.

„Инструментът, на който ще свиря за вас довечера, не е просто орган, той е културно хранилище на звука, на постиженията и резултатите, които през вековете са постигани от органистите“, обясни Карпентър.

В сърцето на неговия орган стои суперкомпютър, който е в непрекъсната сателитна връзка със сървърите в компанията, която е сглобила инструмента. За генериране на напълно случайни числа, необходими при някои параметри на дефинирането на алгоритмите на органа, пък са използвани радиовълни, получавани от далечни звезди от космоса.

Попитан шеговито от публиката на орган или на компютър свири всъщност, Карпентър отвърна, че няма нищо срамно да се свири на компютър, като обясни, че органът винаги е бил определян от научно-техническия прогрес (както е станало например през 1899-а, когато се е възприело електричеството при изграждането на инструмента).

„Целта на компютъра не е да замени органа – той има функцията на духалото в тръбния орган“, каза музикантът и добави, че би било много по-лесно и евтино да създаде синтезатор, но усещането пред него не би било като пред най-великия орган.

Органистът призна още, че не вярва във вдъхновението, което те спохожда, докато си на улицата или въобще в ежедневието си: „По-скоро вярвам в нещо, което е аналогично на концепцията за божественото вдъхновение“. Карпентър. Той призна още, че в свободното си време не слуша класическа музика, обича яростен хип-хоп, денс и поп от Япония и Корея, както и абстрактен джаз.

Камерън Карпентър показа пред журналистите и току-що сглобения си инструмент в зала 1 на НДК – заобиколен от близо 20 мощни тонколони (всяка от които произвеждаща различен звук, за да се предаде географското усещане от истински орган), а самият той приличащ на пилотска кабина.

На концерта си в София той ще свири освен аранжименти на прочути класически творби (сред които произведения на Вагнер, Малер, Бах и Шостакович), така и свои собствени композиции.