Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Камшиците в гардероба на Труман Капоти

Ново издание на „Музика за хамелеони“ на българския книжен пазар

„Един ден започнах да пиша, без да знам, че се заробвам до гроб на един благороден, но безмилостен господар“, казва Труман Капоти. Снимка: elpunto.com - Камшиците в гардероба на Труман Капоти

„Един ден започнах да пиша, без да знам, че се заробвам до гроб на един благороден, но безмилостен господар“, казва Труман Капоти. Снимка: elpunto.com

„Музика за хамелеони” вече е на пазара в ново издание и от нея изскачат някои мръсни тайни на американския писател Труман Капоти (1924 – 1984). Скришни перверзии от най-ранно детство, шокиращи разкрития за голямата му любов и кирливи ризи от гардероба. „Музиката“ вече е в книжарниците и трепетно очаква дали ще се осмелите да я докоснете и да узнаете голата истина. Гола. Без нито една дрешка. Само с писалка зад ухото.

Капоти среща най-голямата перверзия в живота си, когато е едва на осем години. Пази я в тайна от приятелите си и лъже, че пише домашни, а всъщност се отдава на мрачни удоволствия, които предстои да бележат целия му път.

„Започнах да пиша, когато бях осемгодишен – това ми дойде просто изневиделица, не бях вдъхновен от ничий пример. Не бях виждал никой, който да пише; и малцина бяха онези, които бях виждал да четат. Въпреки това ме привличаха само четири неща: да чета книги, да ходя на кино, да танцувам степ и да рисувам. И така, един ден започнах да пиша, без да знам, че се заробвам до гроб на един благороден, но безмилостен господар. Когато Бог ти даде дарба, той ти дава и камшик; този камшик е предназначен единствено за самобичуване.“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Когато Капоти открива „камшика“, не знае с какво се захваща. В началото девиацията изглежда нормална. Лъжата е сладка. Писането е забавно. Въображаемият му свят се пълни с приключенски истории, криминални загадки, комедийни скечове, истории, които са му разказвани от някогашни роби и ветерани от гражданската война. Като всяка опасна игра, и тази с писането има своите тъмни страни. Спира да бъде весела в момента, в който момчето открива разликата между хубавото и лошото писане. А същинската драма се появява с разбирането за разликата между доброто писане и истинското изкуство.

„Както някои младежи, които се упражняват на пиано или цигулка по четири-пет часа на ден, така и аз се занимавах с моите писания и писалки. С никого не обсъждах написаното; запиташе ли ме някой с какво се занимавам през всичките тези часове, отговарях, че си пиша домашните. Истината е, че изобщо не пишех домашни. Моите литературни занимания поглъщаха изцяло времето ми – чиракувах в занаята, свещенодействах пред олтара на техническото умение, усвоявах дяволските тънкости на новите редове, препинателните знаци, пряката реч.“

Труман Капоти твърди, че цял живот се учи на писане. И се учи старателно. Самобичува се, вади камшиците, не се страхува от раните и търси музи в музиката, живописта и обикновеното ежедневие. Несправедливо е да смятаме, че тези хора просто са родени така. Не. Хората не се раждат така. Влюбените в талантите си ги откриват, развиват, обичат и пазят грижливо. Позволяват им да се съсипват взаимно, вдъхновяват се и се трудят денонощно. Миналата година на пазара се появиха и ранните му произведения в сборника „Познатият непознат“, където стана ясно, че Капоти сам е редактирал творбите си, водил си е записки под линия и е бил най-безмилостния си критик…

„Всъщност, най-интересното от всичко написано от мен през онези дни са обикновените ежедневни наблюдения, които вписвах в дневника си. Описание на съсед. Дочути, предадени дословно разговори. Местни клюки. Нещо като дописки, своеобразен стил на „виждане“ и „чупене“, който по-късно щеше да окаже силно въздействие върху мен, макар че тогава още не съзнавах това – защото всичко онова, което преписвах на машина, внимателно оглаждах и исках да бъде „истинско“ писане, беше повече или по-малко художествена измислица.“

Уводът на „Музика за хамелеони“ граничи с приказка. Тъжна и трогателна история за момчето, което не спря да полива таланта си с любов. А произведенията, събрани по-нататък в томчето, са резултат от всички „перверзии“, „камшици“ и „отклонения“. Мощен изблик на един старателно възпитаван талант. Слава Богу, че Капоти никога не е бил нормален в общоприетия навремето смисъл. Иначе нямаше да можем да прочетем историите за стилни дами по балконите, цигарен дим, уютни нощни сбирки, много ум и остра мисъл…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах