Кан не се прехласна по зомбитата на Джармуш

Някои критици подозират, че режисьорът е събрал на снимачната площадка старите си приятели, за да се повеселят

Адам Драйвър в „Мъртвите на умират“ на Джим Джармуш - Кан не се прехласна по зомбитата на Джармуш

Адам Драйвър в „Мъртвите на умират“ на Джим Джармуш

Според Джим Джармуш, мъртвите може и да не умират, но в действителност талантливите понякога се представят под обичайното си ниво. Новият филм на иконата на американското независимо кино бе удостоен от организаторите с високата чест да открие тазгодишния фестивал в Кан, но оценките на публиката се оказаха ниски, на критиката – дори още по-ниски.

Зрителите можем да ги разберем – фестивалната публика рядко може да прояви благосклонност към зомби комедия. От друга страна, след като Питър Фарели успя да направи антирасистка драма за „Оскар”, защо пък Джим Джармуш да не направи евтина комедия на ужасите?

Досега Джармуш е участвал в Кан с десет филма, но нито един он тях не е имал под 60 точки средна оценка от критиците. „Патерсън“ от 2016 г., отново с Адам Драйвър, имаше 90 точки, а 11-ият филм „Мъртвите не умират” – едва 57, въпреки актьорското съзвездие, включващо (освен Драйвър, чийто герой тук се казва Питърсън), Бил Мъри, Стив Бушеми, Дани Глоувър, Селена Гомес, Тилда Суинтън, Иги Поп, Клои Севини, Том Уейтс…

Мястото на действие в „Мъртвите не умират“ е провинциалният американски град Сентервил. Там няма нищо забележителното и времето сякаш се върти в кръг. Кражбата на пиле е извънредно събитие, а заради шотландския си акцент служителката в местното погребално бюро (Тилда Суинтън), минава за чужденка от една далечна галактика.

Америка за България

Апатичните служители на реда (Адам Драйвър, Бил Мъри и Клои Севини) изпълняват функциите си формално, отшелникът Боб (Том Уейтс) скита из гората от години. Но скоро денят и нощта ще си разменят местата, земната ос ще се изкриви и мъртвите ще започнат да излизат от гробовете си. Макар че в този свят дори зомби апокалипсис едва ли ще промени нещо.

Като изключим Роби Колин, филмов критик за британския „Телеграф“, според когото „Мъртвите не умират“ е по-добър от „Патерсън“, повечето критици подозират, че режисьорът просто е събрал на снимачната площадка старите си приятели, за да се повеселят заедно – като „разкрие“ марсианката Тилда Суинтън и се пошегува с Адам Драйвър на тема „Междузвездни войни“. Изказват се подозрения, че създателите на филма са се забавлявали повече от зрителите му.

Все пак повечето специалисти не пропускат да посочат, че намират филма за увлекателен и смешен, преди да уточнят, че никой не го смята за един от най-добрите на режисьора. И след това започват да се упражняват в остроумия и шеговите аналогии между света на ходещите трупове, огладнели за пресен човешки мозък, и филмите, направени без много мозък.

Според ревюто в сайта „Синевю” например, „комедията „Мъртвите не умират“ умира по средата на филма и така и не успява да се реанимира“, а „зомбитата са безкръвни същества, същото може да се каже и за филма“. Според „Варайъти”, филмът се опитва да бъде „най-модерна комедия на ужасите, но истината е, че тя остава под хоризонта на попкултурата и разочарова”.

Питър Брадшоу от „Гардиън” е малко по-добронамерен. Той успява да изпита удоволствие от „безизразните, познати лица на Севини, Драйвър и особено Мъри, които съумяват да бъдат забавни, без да казват или правят много”. Но не премълчава, че „на моменти филмът изглежда лекомислен и незавършен сбор от идеи, настроения и актьори звезди”.

Завършваме този бърз обзор с два по-скоро положителни цитата от сайта „Индиуайър“:

„Летаргичен дори за забавените стандарти на Джармуш, „Мъртвите не умират“ може да се използва най-добре като противоотрова за безцелната мелодрама на „The Walking Dead“.

(…)

В контраст с безличните орди, характерни за жанра, зомбитата в „Мъртвите не умират” са индивидуални личности с ясни лични желания, които се простират отвъд общия им интерес към човешка плът и мозък. Тези стенещи и мъкнещите живи мърти са мотивирани от нещата, които са обичали, преди да умрат – потребителските страсти и удоволствия, които ги разсейват от екзистенциалните заплахи като климатичните промени, популизма и онлайн споровете около „Игра на тронове“…”.

Каквото и да пишат критицитe, зомби комедия от режисьора на „Прекършени цветя” и „Патерсън” е нещо, което трябва да се види. Но все още не е ясно кога ще може стане това в България.

ДС