Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Кан се вслуша в критиките – повече режисьорки и чернокожи кинотворци

Стийв Маккуин посвети два филма за мигрантското съсловие в Лондон през ХХ в. на Джордж Флойд

Кадър от закриващата церемония на 72-то издание на фестивала в Кан през 2019 г. 73-ото трябваше да се проведе между 12 и 23 май. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Кан се вслуша в критиките – повече режисьорки и чернокожи кинотворци

Кадър от закриващата церемония на 72-то издание на фестивала в Кан през 2019 г. 73-ото трябваше да се проведе между 12 и 23 май. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тази година в Кан нямаше „Златна палма“, церемония по откриване във Фестивалния дворец, нито звездни гости на Ривиерата. Кинофорумът бе отложен във физическата си форма, но събитието все пак спази ангажимента си пред кинодейците и обяви официалната си селекция. Филмите, сред които е и „Февруари“ на Камен Калев, ще бъдат разпределени между предстоящите фестивали във Венеция, Торонто, Локарно, Ню Йорк и т.н.

Вижте още: „ФЕВРУАРИ“ НА КАМЕН КАЛЕВ В ОФИЦИАЛНАТА СЕЛЕКЦИЯ НА КАН

Селекцията бе обявена вечерта на 3 юни и в нея очаквано влязоха „Френският диспечер“, новата продукция на Уес Андерсън, анимацията „Soul“ на голямото американско студио „Пиксар“ и историческата драма за любовта между две жени „Ammonite“, където си партнират Сърша Ронан и Кейт Уинслет. Далеч по-интересни обаче са филмите „от по-ниския профил“, както ги определят в специализираното издание „Индиуайър“. От 56 филма в списъка, 21 са френски заглавия, което им дава силен тласък за „Сезар“ през 2021 г. 15 от продукциите са на режисьори, които за първи път попадат в селекцията.

Объркващото в случая е, че от тези 56 заглавия не става ясно кои са по-обещаващите, тъй като за извънредното издание тази година са премахнати категориите и всички продукции влизат в общо наречената „официална селекция“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Прави впечатление, че програматорите на Кан не остават глухи за социалните и обществени проблеми на съвремието ни. Стийв Маккуин, режисьорът, когото зрителите познават с оскаровата продукция „12 години в робство“ е единственият творец, който тази година ще се представи с две заглавия, и двете пълнометражни. „Lovers Rock“ е романтична продукция, чието действие се развива през 80-те години на миналия век. „Mangrove“ припомня истинската история на протестната група „Mangrove Nine“ – активисти, поставили си за цел да разобличат расизма в полицията на Великобритания. И двата филма са част от предстоящата антология на Би Би Си „Small Axe“, която се занимава с историята на имигрантското съсловие в Лондон между 60-те и 80-те години на ХХ в.

Режисьорът посвети продукциите на Джордж Флойд „и други чернокожи, които са били убити, явно или не, заради това какви са, в САЩ, Великобритания и на други места“.

Ако вие сте голямото дърво, ние сме малката брадва. Животът на чернокожите е значим“, каза той в изявление.

Тази година селекцията разчита на ограничен брой холивудски имена, очевидно в отговор на твърдението на Тиери Фремо (бивш директор на фестивала и настоящо негово лице), че макар и да не се проведе през 2020 г., Кан трябва да подкрепи филмовото разпространение и да изпълни ангажимента си към кинаджиите.

Има все пак и изключения, като „Soul“ – нов анимиран филм на „Пиксар“, който разказва за джаз музиканта Джейми Фокс и за душата му, която се отделя от тялото по време на изпълнение. „Falling“ пък е режисьорският дебют на актьора Виго Мортенсен. Заглавието дебютира на фестивала за независимо кино „Сънданс“ по-рано тази година.

Сред големите заглавия в Кан са „Лятото на 1985“ на обичания френски режисьор Франсоа Озон, „Ая и вещицата“ на легендарното японско студио „Гибли“ и „Druk (Another Round)“ на Томас Винтерберг с участието на Мадс Микелсен. Прави впечатление отсъствието на италиански филми – част от уговорката между Кан и Венецианския филмов фестивал. Италианските заглавия ще бъдат показани премиерно във Венеция на предстоящото издание на кинофорума през септември.

След сериозните критики от миналогодишните издания, че програмата на Кан включва твърде малко режисьорки, тази година филмите на жени са 16 (сравнено с 14 от предходната година и с 11 през 2018 г.). Всъщност бройката е несъпоставима, отбелязва „Гардиън“, защото не става ясно в коя точно селекция биха попаднали техните филми при нормални обстоятелства.

Това доказва, както по брой, така и по качество, за артистичния и човешки принос на жените към съвременното кино“, каза Фремо на онлайн пресконференцията от 3 юни.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах