Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Едва ли „Всички знаят“ ще е новата „Златна палма“

Пенелопе Крус на официалното представяне на филма „Всички знаят“ в Кан. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Едва ли „Всички знаят“ ще е новата „Златна палма“

Пенелопе Крус на официалното представяне на филма „Всички знаят“ в Кан. Снимка: ЕПА/БГНЕС

КАН, специално за „Площад Славейков“

Точно в деня, когато американският президент Доналд Тръмп обяви, че САЩ напускат ядреното споразумение с Иран и отново обвини ислямската държава в подкрепа на тероризма, филмът „Всички знаят“ на иранският режисьор Асгар Фархади откри 71-ия фестивал на Лазурния бряг.

Иранското кино стана световен феномен преди 20-25 години, когато първите филми на големите режисьори Абас Киаростами и Мохсен Махмалбаф се наложиха на международния екран, а всички важни фестивали се надпреварваха да селектират и награждават ирански филми. След тях вълната изтласка и други талантливи имена като Маджид Маджиди, Самира Махмалбаф, Джафар Панахи. Но безспорен фаворит през последното десетилетие е Асгар Фархади, който само за няколко години успя да спечели всички големи отличия в света с ярки и безспорни филми.

Роден е на 7 май 1972-а и е в професионалното кино от 2001 г., първоначално като сценарист. Но едва третият режисьорски филм „Празникът на огъня“ (2006) му носи международно признание – наградата „Златен Хюго“ от фестивала в Чикаго. Веднага след него „Историята на Ели“ (2009) е признат за шедьовър, спечели „Сребърна мечка“ за режисура в Берлин и отличието за най-добър филм на фестивала „Tрайбека“ в Ню Йорк.

Иранският режисьор Асгар Фархади на фестивала в Кан. Снимка: ЕПА/БГНЕС

И през последните 7 години Асгар Фархади наистина триумфира като безспорно признат майстор от най-висока класа. „Раздялата“ (Франция, Иран, 2011) му носи първи „Оскар“ за чуждоезичен филм, „Златен глобус“ и номинация на Британската филмова академия. След него „Миналото“ (2013) е с номинация „Златен глобус“. А „Търговският пътник“ (Франция, Иран, 2016) прибавя втори „Оскар“ и отново номинация „Златен глобус“ и БАФТА. Подобен шеметен скок на един режисьор извън американското и европейското кино наистина е впечатляващ. Впрочем, неговите най-успешни филми са практически европейски, направени като копродукция предимно с Франция, но запазвайки доминиращ ирански сюжет и същевременно с универсални общочовешки послания. Това важи най-вече за „Раздялата“, „Миналото“ и дори за „Търговският пътник“, който е свободна интерпретация по известната пиеса на Артър Милър „Смъртта на търговския пътник“.

Но ето че сега новият филм „Всички знаят“ е практически чисто европейско кино, не само защото е копродукция на Франция, Испания и Италия, но и заради своя сюжет, персонажи, конфликти, ситуирани някъде в типична испанска провинция в село на винопроизводители.

Сценарият е, разбира се, на самия Фархади и разказва за млада испанска майка – емигрантка в Аржентина, която се връща в родното си село със своите две деца за сватбата на по-малката си сестра. Но покрай сватбената еуфория се случват драматични събития: дъщерята – тийнейджърка е от отвлечена от неизвестни похитители, после освободена след платен откуп. Това обаче е само привиден хепиенд, защото неочаквана криза в семейството преобръща празничната атмосфера в болезнен поглед към скрити тайни от фамилното минало.

Този драматургичен похват като ключ за плътен психологически разказ не е непознат, напротив – използва се много често. Съвсем симетричен филм – „Празникът“ (1998) на режисьора Томас Винтерберг, стана едно от първите програмни заглавия на т. нар. датски манифест „Догма 95“ и повлече много последователи и подражатели, докато самите автори на „Догма“-та бързо се отчуждиха от нея. Филмът на Асгар Фархади в никакъв случай не цитира или копира предишни образци, а залага на много плътен психологизъм, който е запазена марка на режисьора още от „Историята на Ели“. При това той се доверява на великолепни испански актьори като Пенелопе Крус, Хавиер Бардем и по-малко известния, но също много ярък и талантлив Рикардо Дарин.

Ала все пак филмовият разказ оставя усещането на някаква позната вторичност. „Всички знаят“ страда от рехав социален фон (той никога не е експониран натрапчиво, дори и в най-успешните филми на Фархади), но и от недостатъчна авторска енергия. На специалната прожекция за журналисти, която по новите правила в Кан се проведе едновременно с официалната премиера (а не на предварителен сутрешен сеанс), залата изпрати филма с кратки и вяли ръкопляскания. Едва ли „Всички знаят“ ще е новата „Златна палма“ тази година. Но до гала церемонията на закриването има още цели 10 дни и 20 конкурсни филма.

Асгар Фархади обаче не е единствения ирански режисьор в Кан. Още двама негови колеги и сънародници присъстват в елитната селекция. В официалния конкурс за първи път е Джафар Панахи с новия си филм „Три лица“. Но самият той отново няма да присъства, както винаги през последните години, заради политическата присъда, която не му позволява да напуска Иран. А в така наречените „Прожекции в полунощ“ е новата американска екранизация на „451 градуса по Фаренхайт“, направена от иранския режисьор Рамин Бахрани.

Вижте още: НАЧАЛОТО НА ГОЛЕМИЯ ЗВЕЗДЕН ПОТОП В КАН

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg