Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Кан: „Уестърн“ в българското село Кочан

История от Западните Родопи с премиера на кинофестивала на Лазурния бряг

Екипът на „Уестърн“ позира преди премиерата на филма на кинофестивала в Кан на 18 май. Последна вдясно е българската актриса Вяра Борисова, до нея са Сюлейман Летифов и режисьорката Валеска Гризебах. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Кан: „Уестърн“ в българското село Кочан

Екипът на „Уестърн“ позира преди премиерата на филма на кинофестивала в Кан на 18 май. Последна вдясно е българската актриса Вяра Борисова, до нея са Сюлейман Летифов и режисьорката Валеска Гризебах. Снимка: ЕПА/БГНЕС

КАН, специално за „Площад Славейков“

Немската режисьорка Валеска Гризебах (родена 1968 г. в Бремен) дебютира сравнително късно в игралното кино с „Бъди моя звезда” (2001). Но пък с третия си филм „Уестърн” вече е в Кан! Той е едно от 18-те заглавия във втората конкурсна категория „Особен поглед” и е типична тристранна европейска копродукция между Германия, Австрия и България.

Нашето присъствие е неизбежно с оглед сюжета на филма: немска строителна бригада работи в трудни планински условия по инфраструктурен обект някъде в Западните Родопи. А зад този екранен разказ стои темата за цивилизационния сблъсък между двете общности: от една страна мъжките момчета от бригадата и от друга – местните хора от околните села. Но не само езиковата бариера ги разделя, а и много други културни различия, традиционни навици, чисто битови нагласи. Ала с развитието на сюжета надделяват личните качества на персонажите и чисто психологическите нюанси, които оформят идеята за формалните и в крайна сметка преодолими различия при нормално човешко общуване.

Жанровото заглавие „Уестърн” иска да изтласка в първи план именно своеобразното сюжетно приключение, което немските работници не подозират, че ги очаква в България. При такъв режисьорски избор, разбира се, че екранната стилистика „цитира” специфични разпознаваеми знаци от жанра: впечатляващи пейзажи, сурови мъжки лица, главният герой е мълчалив немски мачо с биография на професионален войник от Ирак и т.н. Забелязват се и характерни детайли в монтажа, и други подобни елементи, които очевидно търсят зрелищен контакт за привличане на публиката.

Централната двойка протагонисти са немският мачо Майнхард (актьорът Майнхард Нойман) и местният саможивец Адриан, който присъства много убедително на екрана, претворен от непрофесионалния изпълнител (натурщик) Сюлейман Алилов Летифов. Той цели 52 години не е напускал родното си село Кочан, в Западните Родопи, над Гоце Делчев, където живее и досега. Някога е работил като готвач, но кризата го изхвърля от професията и сега по принуда е концесионер на каменна кариера, в която добива строителни материали. Открит е за ролята случайно от кастинг-режисьора от българска страна в района на снимките около село Сатовча. Редом с него на екрана са още много местни хора във второстепенните роли и в масовката.

Актьорът Майнхард Нойман в образа на немския мачо Майнхард в сцена от „Уестърн“

От художествена гледна точка всичко със сюжета е наред и той е защитен на екрана. Любопитно е обаче, като реална статистика, колко ли немски строителни работници се трудят в България? Защото за обратното всички знаем и наистина много българи така издържаха семействата си през годините на дългия преход. И това бе техният тежък гурбетчийски „уестърн”, но не като жанров модел от екрана, а действителна трудна съдба. Впрочем, този сюжет бе добре показан и в успешния режисьорски дебют на Виктор Чучков „Тилт” (2011).

Братя Чучкови (Виктор и Борислав), продуценти от българска страна на „Уестърн“, не за първи път участват като копродуценти в някои успешни европейски филми. Достатъно е да припомним румънската антикорупционна драма „Защо аз?” (2015) на реж. Тудор Джурджу, призната за много достоверна и показвана на редица международни фестивали. Но у нас кой знае защо (?) не получи подобаващо разпространение. Дали защото се занимава с „румънския модел” на борба с корупцията в съдебната власт?

Сега пред „Уестърн” няма подобни пречки за нормално разпространение, още повече, че макар България да е миноритарен копродуцент (термин в европейската филмова индустрия), филмът изцяло е сниман у нас по местата на действие в Западните Родопи. Има само един снимачен ден в Германия, неизбежен за началния епизод, когато немските работници тръгват към бъдещия „уестърн”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах