В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Кандински и Шиле до родни авангардисти

Излезе книга с лимитиран тираж с най-важните издания на българския Модернизъм

Детайл от корицата на лимитираното издание. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Площад СЛАВЕЙКОВ

06.11.2021

Българските художници Мирчо Качулев, Анна Балсамаджиева и Иван Бояджиев вероятно са слабо известни дори на почитателите на българското изобразително изкуство, но през 1924 г. те делят пространство с Василий Кандински, Ел Лисицки и Александър Архипенко – трима от най-прочутите представители на авангардизма. Това се случва по време на прочутата изложба на списание „Зенит“ в Белград, което има няколко версии – белградска, пражка и руска. Нашите художници са се оказали в тази компания по препоръка на Гео Милев – проводника на модернизма на родна земя.

Това научаваме от книгата „Българският литературен модернизъм“ на колекционера и изследовател на книгите Росен Петков. Изданието е в лимитирана колекция от 300 броя и събира най-важните книги и списания, които представят родния литературен модернизъм.

Книгата-каталог съдържа 143 български и 14 чуждестранни издания. Петков ги е подбирал по няколко критерия – те или имат модернистичен текст, или модернистична корици и дизайн, или и двете. Обхваща голям период от време – от края на ХIХ век до 40-те години на ХХ век. В тези години, най-вече през 20-те години на ХХ век, родните писатели и художници искат да се откъснат от битовия реализъм в изкуството и се стремят да се европеизират. Най-яркият представител на това движение е Гео Милев, който събира около себе си млади творци, които са силно повлияни от световните модерни течения. Най-прочутите от тях са Сирак Скитник, Иван Милев, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Николай Райнов, Асен Златаров. Той започва да издава списание „Везни“, на чиито страници има място преди всичко за символизъм и експресионизъм. Още в първия брой е отпечатана илюстрация на Едвард Мунк, а после и на Егон Шиле, Оскар Кокошка, Паул Клее, Хокусай, Василий Кандински и др. Животът на списанието е кратък – излиза между 1919-а и 1922 г., заради непрекъснато финансови проблеми. Но то проправя пътя на други списания като „Пламък“, „Златорог“, „Угар“ и „Crescendo“, и повлиява оформлението на книги през 20-те години на ХХ век.

На страниците на „Българският литературен модернизъм“ са описани книги на Чавдар Мутафов, Теодор Траянов, Христо Смирненски, Гео Милев, Кръстьо Сарафов, Дора Габе, но и Пол Верлен, Едгар По, Артюр Рембо. Всяка от тях е разгледана подробно – формат, печатница, тематика и съдържание, хартия на корицата и тялото, кои са художниците на корицата и кой е правил винетките.

Авторът на „Българският литературен модернизъм“ Росен Петков изследва българските книги като артефакт от години. Притежава някои от най-ценните родни издания, печатани тук или зад граница – от някои от тях са оцелели само по няколко екземпляра. Изследва език, шрифтове, стил, орнаменти и подвързия.