Кънки от Първото българско царство за кратко в София

Две „средновековни кънки“ от кости на кон на над 1000 години се превърнаха в един от най-обсъжданите експонати в изложбата „Българска археология“. Във витрините на Националния археологически музей може да видите прабългарско яйце за гадаене, костени лъжици на 6 хилядолетия, открити при подводни проучвания край Созопол, и още древни предмети от богатия археологически сезон на 2024 г.

Въпросните кънки обаче предизвикаха известно недоверие сред някои посетители дали това наистина е била функцията на тези артефакти. Датирани от Ранното средновековие (VIII – X век), те са изработени от радиални кости от предните крайници на кон, всяка с дължина от около 30 сантиметра. Намерени са при спасителни разкопки край село Крива Бара, община Козлодуй, където се разкрива селище с полувкопани жилища от периода на Първото българско царство. Тъкмо на пода на една от къщите са забелязани обработените кости, разказва за „Площад Славейков“ гл. ас. д-р Ваня Петрова, ръководител на обекта.

Цяло селище е разкрито в покрайнините на Крива бара. Снимка: Йована Аврамова

Археолозите на терен бързо стигат до хипотезата, че артефактите са имали утилитарна функция и най-вероятно са били използвани за придвижване на отделни хора, или като плъзгачи на шейна – селището се намира на брега на река Огоста и само на 20-ина километра от Дунав. В подкрепа на тази теория има още много данни – подобни артефакти са рядкост за територията ни, но все пак са били описвани в миналото. Чифт кости, обработени по сходен начин, са открити в цитаделата на двореца в Плиска, случаи са регистрирани още в района на днешна София и Дуранкулак.

Още по-често за кънки от същия период, а и от по-ранни времена, се говори в Скандинавските държави и в Холандия, където данните, че животински кости са били използвани за придвижваане по лед има чак до съвремието, разказва д-р Петрова.

„Понякога се интерпретират в литературата като кънки или плъзгачи за шейна – казва археоложката. – Основните хипотези са две, без да има единодушно становище: едната е, че костите са използвани за придвижване върху лед, а другата гласи, че това са занаятчийски инструменти, употребявани като гладилки за щавене на кожи или обработка на текстил.“

Тезата за кънките все пак се потвърждава и от много етнографски данни, включително гравюри и писмени сведения. Понякога костите имат отвори, през които са прекарвани ремъци за прикрепяне на крака към уреда. Но при този експонат те не се забелязват, като теорията е, че хората просто са разчитали на собствената си тежест, за да ги приплъзват, уточнява д-р Петрова. В някои източници пък се говори само за една кънка, която се слага на единия крак, а другият се използва за оттласкване. В някои съчинения от по-късното Средновековие кънките от кости се описват средство за забавление, но „най-вероятно са имали чисто утилитарна функция“,смята д-р Петрова.

Кънките са открити на пода на подобен тип ранносредновековно полувкопано жилище (в горния ляв ъгъл е каменната печка). Снимка: Иван Иванов

Още едно допълнение в теорията за кънките са и по-обективни съвременни изследвания, при които по артефакта се създава точна реплика. След това копието се използва за различни експерименти, като се проследява какви следи от употреба оставя всяка тествана функция.

„Следите от употреба върху съвременните експериментални реплики пасват доста добре с артефактите, които виждаме по археологическите находки“, допълва д-р Петрова и казва, че харесва тази теория.

Има и по-обстоятелствени доказателства, като писмени сведения за климатични условия, далеч по-различни от тези, които познаваме в съвремието:

„Не бива да забравяме, че през Средновековието има много данни за сериозни периоди на застудяване по нашите земи с поредица от тежки зими. Писмени извори посочват дори замръзване на морето и много често на Дунав. Между VIII и XX век със сигурност има множество споменавания за сериозни замръзвания на реките. Около ХХ век има едно сравнително кратко затопляне. В по-късното Средновековие настъпва период, който в литературата се нарича Малък ледников период, с много, много по-ниски средни температури в сравнение със съвременните. И преди това, докъм ХХ век, има данни за тежки, сурови зими“.

На терена на ранносредновековното жилище край Крива бара са забелязани и доказателства от много по-ранно тракийско селище.

Експозицията „Българска археология“ може да бъде разгледана в Археологическия музей в София до 8 юни 2025 г. Кънките от Ранното средновековие след това ще бъдат изложени в Историческия музей във Враца.

Вижте още: ПРАБЪЛГАРСКО ЯЙЦЕ ЗА ГАДАЕНЕ ОТКРИТО КРАЙ ПЛИСКА

Стационарно съоръжение за приготвяне на храна (подница), на пода на ранносредновековно жилище. Снимка: Гл. ас. д-р Ваня Петрова

Гърне, изработено на бавно грънчарско колело, от инвентара на ранносредновековна полуземлянка (IХ -X в.). Снимка: Виолета Караилиева