Знаете ли какво забелязах днес?
Отначало съвсем леко нещо ме зачовърка. Смути. А после направо ме оглуши тишината откъм българските автори днес за най-голямата загуба, която може да понесе една литература.
Аз съм свързана чрез Фейсбук с десетина съвременни автори (не лично, предполагам съм в ролята на масовата публика). Между тях Георги Господинов, Захари Карабашлев, Алек Попов, Милен Русков, Людмила Филипова и пр. Да не продължавам.
Е, днес, в деня, в който България загуби най-талантливия ангел-пазител на нашето психе, те си мълчаха. Май даже не качиха постове с любимо стихотворение, камо ли нещо лично да кажат. (Някои се занимаваха със забрадките, модните си грижи и пътувания.)
Такива, онакива, ама журналистите и хората с граждански позиции от приятелския ми кръг, кресливи, шумни, ама от тях имаше днес някаква човещина и чувствителност.
Апропо, двама прочути автори реагираха. За мой най-голям шок: Карбовски, почти най-адекватно. Със словоохотливия статус от 3 думи: „Копче за сън“…
И Дилов: неочаквано коректно. С меката есен, която ще е първата без Валери Петров.
А за Калин Терзийски не ми се говори. На него му боледувал (и се споминал) котарака Луцифер. И многословната му ода за Луцифер минава пътьом през загубата на Валери Петров. Прилоша ми като му видях излиянията…
Авторите употребяват яростно и комерсиално Фейсбук за промоция на книгите, спектаклите си, самореклама, пудрене и пр. Е, има и такива случаи, в които не всичко трябва да се върти край тях самите. Те би трябвало да са пазители на българските ценности и като такива да си дават сметка какво си отива от нас. Никой не иска от тях да си раздерат публично ризите и да си оскубят косите или да плачат публично. Две думи, един негов стих, снимка, достатъчно е. За да индикират, че са част от тази вселена, знаят мястото си в нея и са имали пътеводна звезда докато го заемат. Само толкова.
Иначе, това е положението в бг литературата. И в държавата.
Боли, боли, преболява, нали?
Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди повече от 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Тя публикува мненията си за различни книги на личната си Фейсбук-страница, както и в групата „Какво четеш“. Пускаме „рецензията“ й от Фейсбук с нейното съгласие, но с изричното уточнение, че това е личното й мнение, напълно безкористно забавление за свободното й време. То отразява личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и няма никаква връзка с професията и институцията й.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение