В предишния ни текст за изложбата на Александър Добринов в Софийската градска художествена галерия липсваха обяснения за ключови събития в живота на карикатуриста. Който е чел текста, знае защо. Който е видял изложбата, знае и какви са тези събития – престоите му в затвора преди и след 9.IX.1944 г. Недопустимо е 60 години след смъртта на Добринов да говорим за него и да заобикаляме тази тема. Особено днес, когато България е последна в класацията по свобода на словото в Европа, а някои от най-добрите ни съвременни карикатуристи продължават да се борят с цензурата като тиква със свиня – но за разлика от преди и след 9.IX., след 10.XI. поне няма карикатурист, хвърлен в затвора.
В началото на 20-те години на ХХ век Добринов живее и учи във Виена, като успява да публикува и в български вестници и списания. Едва 22-годишен, вече се е наложил в едно от най-ярките хумористични издания у нас, „Българан“ – и изпраща карикатури и шаржове в редакцията на изданието. И не само там, но и в „Зора“, „Маскарад“, „Комедия“ и „Софийско ехо“, пише в големия (близо 200 страници) каталог към изложбата. Вече е наличен.
Вижте още: ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЗАБРАНЯВАН КАРИКАТУРИСТ, КОЯТО ОСТАНА НЕРАЗКАЗАНА
През 1924-а работи на Добринов виждаме в елитните списания „Ек“, „Маска“ и хумористичния вестник „Папагал“. Тогава открива и първата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия в София. През 1925 г. е сред основателите на хумористичното списание „Скорпион“, където сътрудничи и Райко Алексиев, но Добринов е основният художник на списанието.

Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
През пролетта на 1925 г., заради няколко политически карикатури – „В царството на сомнамбулите“, „Мракобесието: Христос е убит — Христос няма да възкръсне“ и др., Добринов е арестуван. Арестът му е във връзка с атентата в църквата „Св. Неделя“. Прекарва два месеца в затвора без съд и присъда, само защото карикатурите му са предчувствие за развихрилия се терор. Освободен е след застъпничеството и повдигането на въпроса на пресконференция от Димо Казасов – участник в деветоюнския преврат през 1923-а и министър, а от 1924 до 1928-а председател на Съюза на българските журналисти.

Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
В края на 20-те години, след общата изложба на българските художници в Прага през 1926 г., (по почина на Алфонс Муха) започва интензивното обвързване на Добринов с европейския културен живот. От 1927-а до 1932-а художникът живее и работи в Чехия, която му става като втора родина. За шест години той прави там 6 самостоятелни изложби, предимно с портретни карикатури на видни личности от политиката и културата, които са посрещнати с възторг.
„В Прага има отличен карикатурист като Д-р Дезидериус — пише популярният чешки вестник „Народна политика“, — имаме и Кратохвил, Лада, Брунер – всички със своеобразна нота, но Добринов със своя индивидуален характер заема съвършено различно становище от тях. Карикатурите му са по същество портрети, на видени от художник, който забелязва същественото в главата и лицето наведнъж, с няколко черти на перото и петна на четката, долавя до смях правдивото.“
В Чехия Добринов сътрудничи с десетки местни вестници и списания, но не забравя и България, където карикатурите му се печатат в „Глобус“, „Народ“, „Зора“, „Монокъл“, „Свободна реч“ и др. През 1933 г. се прибира за кратко в България, а следващата му самостоятелна изложба още през пролетта на същата година е открита в Рим. За нея пишат вестниците в цяла Италия – от Милано до Палермо.
През юни 1934 г. художникът открива втората си самостоятелна изложба в София – и общо девета за него – останалите седем са в чужбина. Десетатата е във Варшава през 1937 г. Същата година Белград посреща изложба на български карикатуристи, а Добринов и учителят му Александър Божинов са там.
„Българските карикатуристи по художествени инвенции и владеене на занаята са на европейско ниво и могат с успех да представят навсякъде изкуството на своята земя“, пише белградският ежедневник „Време“.

Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
Между 1938-а и 1941-а Добринов прави още четири самостоятелни изложби в София и продължава да попълва своята галерия от шаржове и карикатурни композиции с творби като „Хомо сапиенс“, „Жилищна криза в кооперация Европа“, „Скитникът еврреин“, „Испания“, „СССР“, Хитлер и мирът“, „Лешояди“, „Идолопоклонници“… За съжаление, повечето от тези творби днес не са запазени в оригинал.
В началото на 1944-а заради бомбардировките Добринов се премества със семейството си във Варна. В това време на военни действия, криза и страх Добринов вече почти не публикува. За повече от десетилетие името на големия майстор изпада в забрава. Негови скици, рисунки и шаржове се появяват отново след повече от десетилетие – след средата на 50-те години. А в публикации от 50-те до 90-те включително е представян като художник, „отдръпнал се от комунистическото движение и уповавайки се на своя рядък талант на портретист-карикатурист, обявяван е и за „изразител на идеите на фашистката буржоазия“.
След 9.IX.1944 г. заедно с редица културни дейци – Александър Божинов, Трифон Кунев, Змей Горянин, проф. Михаил Арнаудов, проф. Стефан Консулов, Димитър Талев, Чавдар Мутафов – Александър Добринов е арестуван, обявен за враг на народа, хвърлен в затвора и изправен пред „Народния“ съд. Според обвинителните актове, това са престъпниците, които с перо и четка са въвлекли България във Втората световна война.
„Александър Христов Добринов – от София, задържан в Централния затвор, бивш редавен сътрудник и карикатурист на дирекцията за национална пропаганда, илюстрирал множество свръхфашистки картички, давал карикатури във в. „Народен вестник“, „Устрем“, „Илюстрована политика“, „Богата земя – беден народ“, „Под кошмара на един вечен страх“, „Болшевизмът вчера и днес“, „Престъпление и наказание“ — всички с крайно мерзко съдържание, а илюстрациите будят ужас и отвращение“, гласи обвинителният акт.

Една от „свръхфашистките картички“. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
Димо Казасов е сред участниците и в деветосептемврийския преврат, но този път той не може да го спаси.
Вината на Добринов е, че има ценности и идеали, различни от комунистическите, че е посещавал два пъти Германия в културна делегация заедно с Райко Алексиев, Чавдар Мутафов, Ангел Каралийчев, Димитър Талев, Светослав Минков, Теодор Траянов… някои от тези хора биват убити, други потеглят към затворите, а трети успяват да направят кариера и при новата власт.

Димитър Талев. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Посвещава се на българската интелигенция“. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
Прибран в затвора през есента на 1944 г., Александър Добринов в крайна сметка оцелява. А в затвора чувството му за хумор не само оцелява, но и му дава възможност да направи някои от най-силните свидетелства за драмата на интелектуалците, сблъскали се с народната работническо-селска власт. Чрез малките му по формат рисунки с молив до нас достигат затворническите образи на Димитър Талев, Стефан Консулов, Александър Божинов, Дамян Калфов, Константин Каменов – изключителна галерия на едно творческо поколение, сякаш загубило битката си с историята. Но само временно.
След осъждането си Добринов е изключен от Съюза на художниците, а две години след излизането си от затвора, въпреки разклатеното си здраве, заедно със семейството си е изселен от София. През 1954 г. кандидатства отново в СБХ – и уж го приемат, но на 11 януари 1955 г. получава писмо от комисията при СБХ:
„Съобщаваме ви, че сте отпаднал като член на СБХ при следните мотиви: представените работи са слаби, не дават данни за преустройство на художника. Липсват политически рисунки, където да проличи отношението му към народната власт“.
Все пак 1955-а и следващата година му носят и някои щастливи събития: рисува Константин Кисимов по случай юбилея му, както и някои млади актьори от новия Държавен сатиричен театър – Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Нейчо Попов, Григор Вачков, Никола Анастасов.

Константин Кисимов. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Вляво – Николай Лилиев, вдясно – Владимир Димитров – Майстора. Репродукции: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Фьодор Шаляпин. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
Александър Добринов умира на 20 септември 1958-а, едва навършил 60 години. За първи път негови творби се появяват в обща изложба почти 30 години по-късно – през 1987-а.
Изложбата на Александър Добринов в СГХГ продължава до 28 октомври.

Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение