Карикатуристът, самоубил се „с щастлива усмивка” заради нацизма

Музеят „Е. О. Плауен“ в германския град Плауен отбелязва 80 години от смъртта на Ерих Озер – карикатурист, илюстратор на разказите в картини „Баща и син“ и на няколко книги на Ерих Кестнер. Фокус на изложбата „Под натиск“, открита на 24 март, е работата на Ерих Озер за издателство „Улщайн“ и за германските вестници от 30-те и началото на 40-те години на миналия век. До 22 септември посетителите могат да разгледат снимки, документи, вестници и рядко показвани рисунки, които дават представа за творчеството на Озер, но и за медийния пейзаж в Германия по онова време, лъкатушещ между плурализма и националсоциалистическия конформизъм, съобщават от „Тагесшпигел“.

Идеята за „Баща и син“ се ражда, след като кариерата на илюстратора и карикатурист Ерих Озер е застрашена от смяната на властта в Германия през 1933 г. Ерих Озер получава нов шанс, като печели конкурс за серия от рисунки за списание „Берлинер Илюстриерте“. През 1935 г. на пазара излиза първото сборно издание, но следващите две дълго време остават под въпрос.

През януари 1936 г. Берлинската държавна полицейска служба обявява Ерих Озер за дисидент. Гестапо информира Асоциацията на германската преса на Райха, че Озер е „неподходящ“ и препоръчва изключването му от Литературната камара на Райха. В края на април обаче министърът на народното просвещение и пропагандата Йозеф Гьобелс отменя решението на ръководителя на асоциацията и илюстраторът остава в професионалния списък на камарата. През 1937 г. в навечерието на Коледа излиза вторият том „Баща и син“ – 150 разказа в картини за бягството на баща и син на Луната. Третият том е публикуван на Великден през 1938 г. от „Deutscher Verlag“ (преди „Улщайн“). През 1934 г. издателство „Улщайн“ е „аризирано“ като еврейска компания, а през 1937 г. името му е променено на „Deutscher Verlag“ (букв. – немско издателство).

Политическа карикатура на Ерих Озер

Разказите в картини са популярни и до днес, а в някои германски училища са част от програмата. Бащата в историите на Ерих Озер не е забравил детското в себе си и с не по-малко любопитство се хвърля в приключенията на сина си. Той е приятел, спътник, съветник, всичко друго, но не и строг авторитет.

„Прекарах първите си години в самотна къща насред гората във Фогтланд. Баща ми беше граничар, щастлив и добър човек. Рисунките „Баща и син“ са спомени от детството ми“, казва Ерих Озер.

Кариерата му като илюстратор започва на страниците на местния вестник във Фогтланд, чийто редактор е Ерих Кнауф. По-късно се запознава и с редактора на „Нойе Лайпцигер Цайтунг“ Ерих Кестнер. През пролетта на 1927 г. саксонският вестник публикува стихотворението „Нощна песен на камерния виртуоз“. Чувствената поезия на Кестнер и смелите илюстрации на Ерих Озер предизвикват такъв скандал, че Кестнер трябва да се сбогува с позицията си на главен редактор, а Озер да прекрати окончателно работата си за „Нойе Лайпцигер Цайтунг“. Това не прекратява сътрудничеството им. През 1928 г. Озер създава корицата и илюстрациите за първата стихосбирка на Кестнер „Сърце на кръста“.

Една от „скандалните“ илюстрации на Озер към стиховете на Ерих Кестнер

Междувременно Ерих Озер работи и по разказа „Царските ботуши“ от сборника с истории от Русия „Паднал от Луната“ на съветския автор Михаил Зошченко. През 1930 г. той получава възможността да посети Москва и Ленинград и да гостува на автора. Това изостря осведомеността му за политическите и социални условия в Съветския съюз и повлиява по-късните му творби, съобщават от музея „Е.О Плауен“.

През септември 1929 г. Озер става карикатурист за социалдемократическия вестник „Форвертс“, а през 1931 г. създава илюстрации към политическите сатири „Услуга на народа“, „Къде се търкаляш, Гьобелхен!“ и „Гьобелс прави тоалетна“ в берлинското издание „Нойе ревю“.

„Глупави въпроси – нахални отговори“, 1938 г., карикатура за списание „Щерн“, Илюстрация: Музей „Е.О. Плауен“

През 1932 г. рисува корицата за четвъртия том с поезия на Ерих Кестнер „Пеене между столовете“, който характеризира настроението в края на Ваймарската република и илюстрира дълбоката несигурност, която обхваща все по-голяма част от населението.

След завземането на властта Озер започва да работи за нацисткия седмичник „Das Reich“, за който създава повече от 800 рисунки. Част от тях са били използвани от националсоциалистите за пропагандни цели, например за апел за дарения към Организацията за зимна помощ или за целите на нацистката организация „Сила чрез радост“. Друга част са агресивни карикатури на германските военни противници. Чърчил е изобразен като измамник, Русия – като агресивен вълк.

„Далеч от дружелюбието на баща и син, виртуозността на Озер тук е злорада“, анализира неговият биограф Елке Шулце.

Карикатура на Озер

През 1943 г. студиото на Озер е ударено от въздушни бомби. Озер евакуира семейството си, но самият той остава и е разобличен от шпионин на Гестапо, защото критикува Хитлер и Гьобелс в противовъздушното убежище. В оцелелия доклад на Гестапо се казва, че Озер обвинява Гьобелс, че съсипва изкуството в Германия. На 28 март 1944 г. Гестапо арестува Ерих Озер. Той не дочаква присъдата, а сам отнема живота си в нощта на 5 срещу 6 април 1944 г. В прощалното си писмо до жена си той до последно мисли за сина си:

„Направи от него човек. Тръгвам си с щастлива усмивка“.