Над 150 карикатури на Райко Алексиев за първи път са събрани в албум, съпътствани от коментар, разясняващи събитието, вдъхновило рисунката.
Макар и малко на брой, предвид обемното творчество на художника и сатирик, 150-те цветни карикатури в сборника „Райко Алексиев. Албум със 150 карикатури“ (изд. „Българска история“) обхващат редица теми. Иронизират не само родните политически и обществени фигури, но и основните играчи на европейската политическа сцена, сред които Хитлер и Сталин, което по-късно става причина за убийството му по време на червения терор. Карикатурите обхващат периода на двете световни войни и представят на читателя най-актуалните теми на Царство България.
Вижте още: БЪЛГАРИЯ НА РАЙКО АЛЕКСИЕВ ПРЕЗ СМЯХ… ДО СМЪРТ
Карикатурите в албума не са подредени хронологично, а по изданията, в които са били поместени – „Смях“, „Българан“, „Людокос“, „Барабан“ и, разбира се, „Щурец“. Обясненията към всяка карикатура са дадени от д-р Теодор Борисов.

Чърчил: – Ти ще се биеш до последен дъх, а той ще ти праща помощ.
Сталин: – А ти, сър, какво ще правиш?
Чърчил: – Аз ли? Хм, виж ти как забравих да помисля по този въпрос…
Роден в Пазарджик в семейството на учител, Райко Алексиев тръгва по неговите стъпки и следва литература в Софийския университет и изобразително изкуство в Художествената академия. През 1913 г. печели вниманието на царица Елеонора със свой пейзаж. Тя много го харесва и става негов основен спомоществовател. Тогава художникът се ориентира към печата, сътрудничи за столичните издания „Людокос“, „Смях“, „Барабан“, „Българан“, „Зора“, списанието „Аз знам всичко“.

– Благодаря ви за комплиментите, но не искам да се цаня за слугиня на никого.
На 15 септември 1939 г., близо две седмици след началото на Втората световна война, българското правителство обявява неутралитет. Алюзията е с обичая слугите и ратаите да получават подаръци и да бъдат освобождавани на Димитровден от своите господари.
В началото на Първата световна война Райко Алексиев се конкурира с Александър Божинов, но в края ѝ вече го изпреварва по популярност. През 1923 г. Алексиев създава вестник „Щурец“. между страниците му за пръв път се раждат практичният духовник отец Тарапонтий, всезнаещият шоп Нане-Гето и оправният, но все пак глуповат младеж Гуньо Гъсков.
Всичко това е разказано в предговора на книгата, чийто автор е Антон Оруш. Там е описана и благородната постъпка на карикатуриста след бомбардировките над София през 1944 г., когато колегите му художници са евакуирани от градовете и не могат да работят. Тогава Алексиев се застъпва за тях пред Министерството на финансите и успява да издейства 2 млн. лева, за да имат творците и семействата им с какво да живеят.
„На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил…“, казва той малко преди Девети септември.
Тъкмо това го задържа в България, въпреки предупрежденията, че новата власт може да поиска да му отмъсти за карикатурите. Малко след това Райко Алексиев е арестуван с обвинение, че е „враг на народа“, на 18 ноември 1944 г. е ритан и пребит до смърт в подземие на обществена сграда, а творбите му са забранени. Заради вътрешните травми от побоя художникът умира още същата вечер, а по време на заседанието на Народния съд, когато екзекуцията посмъртно е потвърдена, става да го защити един-единствен човек – колегата му Александър Жендов.

– Хайде, сестро, свърши се вече слугуването ти по чужди къщи…
На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, според която Южна Добруджа се връща в територията на България. Осъществена е размяна на населението с Румъния, като при нея 88 хил. румънски колонисти са върнати в родината си, докато 68 хил. Българи са принудени да напуснат имотите си в Северна Добруджа.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение