Картина на Ботичели продадена на рекордна цена

92,2 млн. долара заедно с таксите и комисионите стигна цената на картината на Ботичели, озаглавена „Портрет на млад човек с медальон“. Това е най-високата сума, платена за произведение на стар майстор в търговете на „Сотбис“. А най-скъпо продадената творба на стар майстор е „Спасителят на света“ на Леонардо, продадена от „Кристис“ за 450 млн. долара.

„Портрет на млад човек с медальон“ бе предложен на търг, след като почина неговият досегашен собственик – милиардерът Шелдън Солоу. Купувачът е анонимен, търгувал чрез руския отдел на аукционната къща.

Картината (създадена около 1480 г.) е снабдена с всички задължителни за продажбата в „Сотбис“ доказателства като рентгенограми, инфрачервени снимки и експертни заключения, но около нея има загадка, която вълнува и учените, и участниците в търга.

Произведенията с потвърдено авторство на Ботичели рядко излизат на пазара. Досега рекордът за цена на негова картина е поставен през 2013 г. за „Мадоната с младенеца и младия Йоан Кръстител“, продадена за 10,4 млн. долара. През декември 2020 г. отново в „Сотбис“ едно изображение на Христос на кръста, масло върху дърво, приписвано на Ботичели, бе продадено на онлайн участник от Азия само за 1,2 млн. долара. Но портретът с медальон, нарисуван с темпера върху плоскост от топола, е много характерен за визуалната култура на Флоренция от ХV в. и същевременно е съвременен със своята простота и реалистичност, се казва в каталога на аукциона.

Рентгенограма на картината. Снимка: Каталог на „Сотбис“

Късната работа на знаменития флорентински майстор от Ренесанса е изложена за пръв път на търг през 1982 г. Потвърждението за високата ѝ художествена стойност и автентичност обаче, направено през 1941 г., когато „Портрет на млад човек с медальон“ влиза в знаменитата колекция на физика Томас Мъртън, е потвърдено от експерта Ричард Степфорд едва през 1987 г. През 1982 г. произведението е продадено за 810 хил. долара. Към него са проявили интерес от музея „Гети“, но кураторът Бъртън Фредриксен се отказва да го купи, след като авторитетният специалист Еверет Фахи заявява, че това не е работа на Ботичели, а на неговия последовател Ботичини. По-късно Фахи променя убеждението си. Въпреки това все още има изкуствоведи, които се съмняват, че Ботичели е автор на „Портрет на млад човек с медальон“ и го приписват на неговата школа. Когато през 2001 г. портретът е изложен в Националната художествена галерия на Вашингтон, кураторът Алън Браун отбелязва в каталога:

„Като имаме предвид великолепното качество и майсторство на рисунъка, странно е, че учените често изказват съмнения, че картината е дело на Ботичели“.

Един от съмняващите се експерти е Франк Целнер, който в свой каталог за работите на Ботичели през 2005 г. отнася „Портрет на млад човек с медальон“ към категорията „Спорно или невярно приписване“. До този момент в „Сотбис” са успели да проследят съдбата на картината назад във времето до 1850 г., но не повече. По-късно резултатите от новите изследвания променят и мнението на Целнер.

Имало е много версии за самоличността на младежа на портрета. През 1850 г. Алфред Шарф предполага, че това е изображение на Джовани ди Пиерфранческо Медичи, братовчед на Лоренцо Медичи. С това заглавие картината се появява на търга на „Кристис“ през 1982 г. Това, разбира се, няма как да се докаже.

Изящната красота на младежа рязко контрастира с образа на побелелия брадат светия с вдигната за благословия ръка, нарисуван в медальона в ръката на модела. Това изображение всъщност е вплетен в картината истински фрагмент от автентичен олтар от ХІV век. През ХV в. търговците на антики са раздробявали без всякакви угризения старите олтари и са ги продавали на части. Смята се, че автор на този фрагмент е художникът от Сиена Бартоломео Булгарини. Въпросът е защо му е на Ботичели да включва фрагмент от Булгарини в своя творба.

В творчеството на Ботичели има такъв прецедент. В „Портрет на неизвестен с медал на Козимо Медичи Старши”, който в момента се намира в галерия „Уфици“ във Флоренция, друг прекрасен юноша показва на зрителя гипсово покрито със злато копие на медал, отлят в чест на Козимо Медичи. В началото на кариерата си Ботичели се е обучавал за златар и залепяйки медальона върху картината, художникът обединява в едно произведение двумерната и тримерната техника за създаване на изображения.

Съществуват предположения, че работата на Булгарини е включена в портрета като неделима част от замисъла на художника. Възможно е младежът да носи името на показания светец (предполага се, че на фрагмента е изобразен или св. Петър или св. Павел). Освен това има игра с различни художествени техники – позлатеният резбован фон се противопоставя на въздушната лекота на небето. Въпреки това има и мнения, според които този детайл е заменил повреден релеф. Някои изследователи смятат, че в живописната рамка на портрета първоначално е имало огледало, в което се е отразявал образът на годеницата му – отправка към куртоазната любов, част от културните особености на флорентинската аристокрация по това време.

Портретът е датиран според стилистични особености в периода от 1481 до 1485 г., когато Ботичели работи върху фреските в Сикстинската капела в Рим и върху митологически композиции като „Раждането на Венера“. Не се знае обаче кой е поръчителят на „Портрет на млад човек с медальон”. Знае се само, че необичайността на този портрет и изобретателното включване на визуални илюзии в него са били поръчвани от аристократичните среди, които единствени можели да си позволят цената на подобна творба.