Картината на Вукадинов най-сетне влиза във Ватикана

Официална церемония по предаването на картината на Иван Вукадинов „В памет на героите“ („Чили“) на Ватиканските музеи ще се състои в понеделник, 10 октомври, съобщиха от Министерството на културата. Служебният министър Велислав Минеков лично ще предаде творбата на Ватиканските музеи.

На церемонията ще присъстват още Златко Минев, член на семейството на Иван Вукадинов, ръководителят на мисията ни във Ватикана – посланик Богдан Паташев, проф. Аксиния Джурова, изследовател на творчеството на Вукадинов.

Съдбата на картината и на самия Иван Вукадинов са впечатляващи. Картината впечатлява ватиканските специалисти през 1975 г., когато участва в изложба на българско изкуство в Рим. Тогавашният ни посланик в Италия Венелин Коцев посредничи за покупката, изпращайки в социалистическа България телеграма, че Ватикана възнамерява да разшири сбирката си със съвременно изкуство и смята да започне с картината на Вукадинов. От България не отговорят веднага, а след известно мълчание пращат отказ и основанието е, че картината е национално богатство и не се продава. Дали поради ревност между колеги в лицето на тогавашното ръководство на Съюза на българските художници, или поради друга причина, отговорът е категоричен. Не помага и намесата на папския нунций в България.

„В памет на героите“ е върната в България и разбирайки за отказа, Вукадинов се обижда на България, на тоталитарната система, която отказва дори картината му да напусне затвора, в който е поставена страната. Зарича се да не показва никога творчеството си в България. И изпълнява своята закана – до идването на промените, когато през 2006 г. се завръща в художествения живот на София, участвайки в една изложба годишно – на Ивановците в „Ракурси“: Иван Кирков, Иван Стоилов – Бункера, Иван Димов, Иван Андонов, Иван Колев, Иван Милев, Иван Кънев, Иван Нинов… и Иван Вукадинов. На Ивановден.

И така до наши дни, когато от Ватикана отново проявяват интерес, търсейки съдействие от Националната галерия за придобиването на същата картина: „В памет на героите“.

Вижте още: 47 Г. ПО-КЪСНО ВАТИКАНА НАЙ-СЕТНЕ УСПЯ ДА КУПИ КАРТИНА НА ВУКАДИНОВ

В развръзката на историята, довела до включването на „В памет на героите“ в колекцията на Ватиканските музеи, роля играе и бившият премиер Иван Костов. В своята книга „Свидетелства за прехода 1989 – 1999“ той разказва за вдъхновението, което е получил от Иван Вукадинов, а в интервю за „Площад Славейков“ припомня някои съществени моменти от тази история.

„Още в онзи момент, когато българските власти мълчат, Иван казва, че е съгласен да я подари, за да не се налага разрешение за покупко-продажба. Тогава му отвръщат, че не може и да я подари. И някъде година след това той отказва да участва в изложби, така чак до 2006 г. Той не обича да говори за тези неща, никога не се е оплаквал.

След като получи проблеми със здравето и влезе в хоспис, подех идеята тази картина да отиде там, където той иска – защото това за него беше мисъл, която го крепеше, даваше му някаква устойчивост. Влязохме в различни преписки. Радвам се, че съм помогнал, с каквото съм могъл“, разказва Иван Костов.

Той уточнява, че е потърсена връзка с предишния папски нунций в България Анселмо Гуидо Пекорари, който преди е бил във Ватиканския музей.

Според твърденията на бившия премиер в интервюто, сред хората, които не са разрешили картината на Вукадинов да попадне във Ватикана през 70-те години, са били Светлин Русев и Георги Йорданов.

ИВАН КОСТОВ: ОТ ЗАВИСТ КАРТИНАТА НА ВУКАДИНОВ Е СПРЯНА ЗА ВАТИКАНА

Родом от с. Ломница, Пернишко, Вукадинов завършва Национална художествена академия в София. Показвал е произведенията си в Италия, Франция, Великобритания, Русия и Латвия. През 70-те години успява да привлече вниманието на италианските колекционери с четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето.

Изолацията от художествената сцена, която сам си налага, Вукадинов нарушава само два пъти – в годината на изложбата в Рим, 1975-а, в София се открива негова самостоятелна изложба в Галерия „Райко Алексиев“, където е изложена и въпросната картина. Експозицията представя няколко цикъла, „В памет на героите“ е част от „Българско Средновековие“. През 1980 г. художникът прави изложба в същата зала.

„На фона на развитието на българското изкуство от 60-те години на XX век и насам, картините му са твърде неконвенционални, поведението му – неконформистко, освободено от желание за почести, слава и шума на деня. Като прибавим към това и още някои особености на неговия характер – затворен и мълчалив – и на творческия му подход, много личен и неподражаем, той бе не само различен, не само открояващ се като индивидуалност и художествени инвенции, но и в истинския смисъл на думата неповторим, уникален, несравним с останалите. Накратко: ярко самотен. Картините му са своеобразни модерни икони, посланици на Византия, на тази култура, без която средновековна и модерна Европа не би могла да бъде представена цялостно. Те носят особена генетична памет и в този смисъл прехвърлят мостове между египетското изкуство, това на Микена и етруските, на Боянската църква и Капела „Скровени“ на Джото, на Пиеро дела Франческа и Кандински. Тези културни препратки и съвършено пластично визионерство превръщат картините му в истинска живописна ценност“, казва проф. Аксиния Джурова, която е написала две книги за Иван Вукадинов – от 1978 г. и 2015 г.

Днес процесът по придобиване на „В памет на героите“ най-после е приключил, макар и с половинвековно закъснение.