Пейзажи от един живот

На 16 май се навършва точно век от рождението на „нежния класик“ на българската живопис Найден Петков – художникът, който притежаваше редкия талант да изразява темите на картините си ясно и понятно, но в същото време артистично. Съюзът на българските художници отбелязва на 100-годишнината от рождението му с богата изложба на „Шипка“ 6 с негови творби, събрани от галерии, частни и публични колекции, създавани в различни периоди от живота му.

При всяка среща с изкуството на Найден Петков, без значение дали живопис, графика или кино, независимо в кой жанр работи, той остава в реалността – но, преминала през таланта му, тя вече е по-вълнуваща и поетична. Найден Петков обаче е артист, чиито творчески колебания и търсения изглеждат само негови – той изглежда, сякаш работи в напълно автономен свят, останал незасегнат от времето, процесите и модите в изкуството. Петков има своя път, който той следва неотклонно до самия му край през 1989 г.

Най-много творческа енергия художникът посвещава на пейзажа. За него това е начинът му да сподели преживяното, да покаже своите чувства чрез различните състояния на природата, с цялото си авторско присъствие и деликатност, съчетана с малко грубоват романтизъм. В неговия свят с обгорени землисти тонове и плътни небеса, хората са редки силуети, с чиято помощ обозначава мащабите на самотата.

„Балчишки хамбари“

Художникът подхожда различно, когато рисува портрети – те са едни от най-ярките в съвременното българско изкуство. С острия си усет за физиономичност и психология уловя същността на модела и го изразява много точно в картините си. Образите, обикновено представени фронтално, с лекота „влизат в диалог“ със зрителя.

Портрет на Валентина Радинска

Петков проявява таланта си още от ученическите години, но за развитието му допринася и ранното му другарство с бъдещите поети и писатели Александър Геров, Емил Манов, Александър Вутимски и Михаил Величков. Рисува чудесно пейзажи и портрети с маслени бои, работи също с креда, въглен, прави и монотипии. Вдъхновява се от всякакви персонажи – увековечава майка си, хора на изкуството, рибари, лекари, ромски деца… Освен това е и художник-постановчик на игралните филми „Неспокоен път” (1955), „Гераците” (1958) и „Непримиримите” (1964).

Участието му в последната фаза на Втората световна война му носи вдъхновение и през 1946 г. той рисува картината „Боят при Ниш“ (1946),  с която печели от Министерство на отбраната първото си признание като творец. По-късно, в годините 1985-1987, е ректор на Художествената академия. Посмъртно Петков е удостоен със званието доктор хонорис кауза на институцията.

Изложбата може да се посети между 10 и 30 май на четвъртия етаж на галерията на СБХ.

„Балчишки пейзаж“