Картини от изложбата на Никола Танев с автор „неизвестен“

Директорът на Националната галерия и експерти, идентифицирали творбите от колекцията на бизнесмена Красимир Дачев, отказват коментар

Бизнесменът Красимир Дачев и изкуствоведките Доротея Соколова (вляво) и Бисера Йосифова на представянето на изложбата за журналисти. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков  - Картини от изложбата на Никола Танев с автор „неизвестен“

Бизнесменът Красимир Дачев и изкуствоведките Доротея Соколова (вляво) и Бисера Йосифова на представянето на изложбата за журналисти. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Столичната галерия „Оборище 5“ представя изложба, наречена „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев”, но според специалисти от Националната галерия показаните картини са на „неизвестен автор“. Това потвърди отчасти пред „Площад Славейков“ притежателят им – бизнесменът Красимир Дачев, собственик на „Свилоза“ АД в Свищов. Изложбата, открита на 16 октомври, показва произведения от личната колекция на предприемача.

На въпрос има ли в тази изложба произведения, за които от Националната галерия са дали мнение, че са с неизвестно авторство, Дачев отговори:

„Има и такива, но те не дават автентичността, не касаят този документ за идентификация. Има такива картини, но в Националната галерия няма такъв специалист като Доротея [Соколова]. Там има график, уредник, администратор… формално хора да подписват. Проблемът на пазара на българското изкуство е, че ако един галерист види, че купуваш от другия, [ще каже:] „О, това е менте!“.

Ден преди официалното откриване Красимир Дачев представи пред журналисти изложбата съвместно с изкуствоведките Доротея Соколова и Бисера Йосифова (бивш зам.-министър на културата и бивш директор на Националната галерия). Йосифова е и автор на каталога. На два етажа галерията показва „маслена живопис, акварел, рисунка и обхваща основните периоди от творчеството на Никола Танев“.

Америка за България

Пред медиите Красимир Дачев обясни, че събира тази колекция от близо 40 години и ще я подари на родния си град Свищов под формата на музей – но при следващ кмет, а може би и при следващ министър, защото все още няма лиценз да открие музей.

„Аз нямам какво да говоря, тъй като само съм осигурил парите да се купят картините – каза Дачев пред медиите. –  Провокацията е от Свищовския клуб и аз продължавам една тенденция, една линия, която има сериозната подкрепа на родолюбиви инициативи. Идеята е да се събере една малко по-голяма колекция и да бъде дарена на Свищов. Купил съм една къща в Свищов – Божиновата къща, където да остане експозицията. За художествените качества – нещо не мога да кажа, защото тук до мен има такива специалисти, пред които аз мога само да мълча и да слушам.“

Доротея Соколова, главен уредник в Националната галерия, заяви, че „това е най-голямата колекция на Никола Танев на един собственик, на един ценител“:

„Господин Дачев твърди, че не разбира, но той има интерес към творчеството на Никола Танев, за да го издирва, за да намери специалисти и хора, които притежават, така че той е много скромен. Тези маслени работи и рисунките на долния етаж представят Никола Танев в почти, да не кажа, изцяло целия диапазон на неговото творчество – богато, разнообразно, разностранно. Много хора се затрудняват като че ли да разпознават автора в различните му образи, така да се каже. В постоянната експозиция на Националната галерия има четири работи на Танев, скромно е представен, в сравнение с това огромно наследство, което сега е пред нас. Четири работи, които са съвършено различни. Ако човек не знае, че това са работи на Танев, не знае че са откупувани от неговите самостоятелни или други изложби, или от наследството му, което той през 1954 г. оставя на държавата, би могъл спокойно да се заблуди и да си помисли, че става дума за различни автори. Той наистина е разностранен и ако има нещо общо и помагащо при разчитането, освен подписа, да речем, това е стилът и качеството. Ние гледаме преди всичко качеството, майсторството, похватите, неговите основни мотиви, колорит и други важни за неговото творчество през целия период на развитието му.

Много са ценни рисунките, той е бил популярен с това, че е оставил голямо наследство и [фактът,] че имаме една такава сбирка – това е действително едно културно наследство“.

„Разврат“, акварел, туш, молив. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Запитана за автентичността на показаните картини, Доротея Соколова отговори неясно:

„Г-н Дачев се консултира и с мен, и с Бисера. Предполагам, че и с други експерти. Когато някой от нас му иска мнението, ние винаги можем да му го дадем“.

– Вие ли сте специалистът, който е потвърдил авторството им?

– За нещата, които са минавали през мен, разбира се. Някои неща могат да се предвидят, затова има различни експерти, това не е страшно, това е нормално.

– Има ли в експозицията табелки „Творбата е приписвана на Танев“ за неща, за които не сте сигурна?

– За неща, за които не съм сигурна, не мога да напиша, че се приписват на Танев.

„Кафене в Румъния“, маслени бои, платно. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков 

„Площад Славейков“ потърси проф. Ружа Маринска (също бивш директор на Националната галерия) с въпрос какъв процент от творбите в изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев” са идентифицирани с „неизвестен автор“.

„Аз съм част от комисията, която трябваше да идентифицира нещата. Нашата констатация е ясна, официална, връчена е – така че се обръщайте към Националната галерия, защото г-н Дачев е възложил на Националната галерия и ние сме направили всичко, което е необходимо. Нашите констатации са различни от тези, които се появиха сега в печата*. Но се обърнете към Националната галерия. Нищо лично няма да кажа повече“, каза Маринска.

„Созополски мрежи“ авторска техника. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков 

Свързахме се с и.д. директор на Националната галерия Ярослава Бубнова, но тя обясни, че не може да разкрие резултатите от идентификацията на картините от изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев”, защото са подписали документ за конфиденциалност.

Бубнова се позова на Закона за културното наследство, според който тази изложба не е проблем, защото няма търговска цел – тоест картините не се продават. Същото бе изтъкнато неколкократно и на представянето на изложбата пред медиите. Всъщност, не е точно така – изложбата има търговска цел, посещенията стават с платен вход – 10 лв. стандартен и 7 лв. за ученици и пенсионери. Освен това експозицията е придружена от каталог, чиято цена e 35 лв. Всички картини, рисунки и акварели в каталога, са описани като произведения на Никола Танев.

„Двор“, маслени бои, платно. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков 

„Морски пейзаж“, маслени бои, картон. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков 

Представяме ви краткия разговор с колекционера Красимир Дачев, в който той отговори на някои въпроси на „Площад Славейков“ (и пропусна други).

– Какъв екип успяхте да съберете, за да докажете автентичността на работите в тази колекция, г-н Дачев? И бихте ли разкрили детайли около музея с картините, който смятате да направите?

– Искам да ви кажа, че това не е нищо ново за Свищов. Свищов е единственият град, където има музей на дарителите и там от стотици години всичко, което е направено в Свищов – първо читалище, първо светско училище, първа икономическа гимназия, първият университет – всичко е плод на дарения. В Свищов всеки, който задели малко – дарява нещо на града. Така че има една традиция, която стои във времето и продължава.

– Кога планиране да откриете музея? Той ще бъде дарен на Община Свищов, доколкото разбрах.

– Не на това ръководство, тъй като аз съм в конфликт с тях. [Това са] Хора, които успяха за един мандат да намалят населението на Свищов – това е градът с най-бързо намаляващо население в България – бяха 33 хиляди, сега са по-малко от 10 хил. Това само за 4 години, просто са много даровити. И се надявам да изберат някой, който разбира, който заслужава. Независимо, че съм почетен гражданин, аз все пак имам някакво отношение към града… Когато става дума за изкуство, мога само да бъркам в джоба.

– Имате ли вече лиценз за музей? Според Закона за културното наследство първо се кандидатства за лиценз.

– Още преди две години съм писал писмо до Министерство на културата за частна галерия. Ако ви кажа какво ми отговориха, ще ви заболи главата. Те поискаха правилник за вътрешния ред, откъде имам пари да купя къщата, ей такива неща. Готвя се, събирам ги, имам три страници писъмце. Както знаете, [ако] утре или вдругиден отида и сложа една табелка „Къщата е моя“, надали ще [се налага] обяснявам откъде имам парите и откъде ги нямам. Но е много смешно на Министерство на културата да им кажа „премахнете подписването на декларации“. Ако има нещо погрешно…

– Значи няма да бъде музей?

– Галерия ще бъде, частна галерия. Първо трябва да я регистрирам като такава и после да я подаря на общината.

(…)

– Искам да кажа, че са ми предлагали картини, които са неистински. Някои даже със сертификати. Пазарът е много мръсен и много разкалян, защото има галеристи, има изкуствоведи, има пишман специалисти. Ако не мине картината през тях, казват, че това е фалшиво. Даже имам две картини със серитификат, които очевидно не са на Танев. Така че имам всякакви.

(…)

– Всички картини, които са показани тук, ли са идентифицирани в Националната галерия?

– Част от тях, да. Но идентификацията е административен акт, който няма нищо общо с автентичността. Затова наредбата дава възможност на всеки окръжен музей да издава документ за автентичност, там се подписват – единият е специалист нумизмат, другият е грънчар, не знам си какво. Съгласно тази Наредба за извършване на идентификация и водене на регистър за движими културни ценности. Съгласно чл. 17, ал. 2, сертификатът дава експертно заключение дали не съответства съответната вещ на културна ценност, дали е културна ценност и дали отговаря за национално богатство.

– Вие какви точно документи имате за тези произведения?

– Че не са национално богатство, защото нито едно от тях не е над 300 хил. лв и не е над 100 години. Има само една на Танев тук, която е над 100 години, той я е датирал, но не е над 300 хил. лв.

– Има ли в тази изложба има ли картини, за които от Националната галерия са дали мнение, че са с неизвестно авторство?

– Има и такива, но те не дават автентичността, не касаят този документ за идентификация. Има такива картини, но в Националната галерия няма такъв специалист като Доротея [Соколова]. Там има график, уредник, администратор… формално хора да подписват. Проблемът на пазара на българското изкуство е, че ако един галерист види, че купуваш от другия, [ще каже:] „О, това е менте!“.

Автентичността е друг въпрос. Те застават с лицето си, няколко пъти са минали през тях, гледани са, гледани, докато идентичността – за един час минат 150 работи и ти дават документ.

– Около 40 години събирате тази колекция, можете ли да определите стойността ѝ, парите, които сте вложили?

– Имам над 1000.

– Имате предвид бройката на картините от колекцията, с която ще направите галерия?

– Всички ще ги дам. На мен не ми трябват.

– Защо?

– Затова ги купувам, защото вече няма къде да ги държа. Аз не мога да се обърна – нито в кабинета си, нито във фитнеса, никъде. Към 150 работи имам на Никола Танев. Има най-различни автори и неща от различни художници, български и не само.

– С кои се гордеете най-много?

– Едни такива селски неща, на Мърквичка, на Вешин.

– Тоест т. нар. стари майстори?

– Аз купувам традиционни неща. Не съм дорасъл още… Защото съм градско момче и харесвам такива пасторални пейзажи. Една само бих си оставил, „Преображенският манастир“. Но не ме е жал да се разделя с картините.

„Преображенският манастир“, маслени бои, платно. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Всичко, което е на Танев, минава през ръцете на Доротея.

– Откъде ги купувате?

– Тази отсреща е японска. Цар Борис III я подарява на японския посланик, [картината] идва от Токио. Долу (на долния етаж – бел. ред.) има от Стокхолм, от Малмьо, от различни места.

– Тези от чужбина вероятно си имат сертификати?

– Не, кой да издаде сертификат за Никола Танев в чужбина?

– А как ги внасяте?

– Със самолет, по класическия начин.

– Въпросът ми е с какви документи?

– По закон винаги може да се внесе едно произведение на изкуството. Износът е в предупредителния списък. Идентификацията тъкмо за това помага, че като не е национално богатство, може да изнасяш предмета. За това ти трябва – за внос и износ.

„Автопортрет“, сангин. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков 

„Балерина“, молив. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков 

„Стокхолм“, туш и акварел. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков 

„Градска суета“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Преди около 4 месеца силен обществен отзвук предизвика изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ в столичната галерия „Структура“ с картини от личната сбирка на друг български колекционер – Николай Неделчев. Оказа се, че много от показаните произведения са фалшиви – копирани са произведения на съвременни автори и са подписани с имената на български творци – Сирак Скитник, Гео Милев, Харалампи Тачев… Фалшификатите бяха открити с търсене по изображение в интернет. Изложбата се закрита преждевременно, а колекционерът подаде жалба в прокуратурата, че е станал жертва на измама.

Всичко по темата ФАЛШИВИТЕ КАРТИНИ В ГАЛЕРИЯ „СТРУКТУРА“


* Справка в интернет показа, че поне тези медии, които имат сайтове – „24 часа“, „Труд“ и още няколко, не поставят под съмнение авторството на Никола Танев.

Bookshop 728×90