Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Картините, отвлечени за кратко от Америка

Изложба в Синсинати разказва удивителна история от края на Втората световна война с укрити от нацистите шедьоври на стари майстори

Картините от „Берлин 202“ по време на „турнето“ из музеите на САЩ. Снимка: Историческо общество на Минесота - Картините, отвлечени за кратко от Америка

Картините от „Берлин 202“ по време на „турнето“ из музеите на САЩ. Снимка: Историческо общество на Минесота

Как САЩ изнесоха колекцията на старите майстори от берлинските музеи веднага след Втората световна война, изпратиха ги на турне в 14 американски града и после все пак ги върнаха, разказва Мартин Бейли от „Арт Нюзпейпър“.

Операцията, заради която армията на САЩ е била обвинена за разграбване на културните съкровища на Германия, е основна тема на изложбата „Живопис, политика и „пазители на паметници“. Берлинските шедьоври в Америка“, която се провежда до 3 октомври в Художествения музей на Синсинати. Експозицията е посветена на легендарната история как 14 големи американски музея са били въвлечени в одобрена от държавата, но „съмнителна авантюра“ по думите на куратора Джонатан Бел.

През 1945 г. членовете на американското общество Monuments Men*, известно като „Пазителите на паметници”, които са били част от армията на съюзниците, рискуват да отидат на военен съд. Те протестират срещу решението на генерал Дуайт Айзенхауер 202 картини на стари майстори да бъдат пренесени от държавните музеи на Берлин в САЩ за „временно съхранение“. Позицията на „Пазителите“ била игнорирана и колекцията, получила названието „Берлин 202“, заминала за съхранение в Националната галерия на Вашингтон. През 1949 г. картините били върнати в Германия, но преди това попътували из музеите в САЩ и били излагани в Метрополитън в Ню Йорк, а после във Филаделфия, Чикаго, Бостън, Детройт, Кливланд, Минеаполис, Портланд, Сан Франциско, Лос Анджелис, Сейнт Луис, Питсбърг и Толидо.

Историята започва през април 1945 г., когато американските войници открили в солни мини близо до комуната Меркерс Кизелбах в Централна Германия изключително съкровище – множество произведения на изкуството, които нацистите скрили от бомбардировките. „Пазителите на паметници“ ги откарали във Висбаден, откъдето те трябвало да бъдат върнати на законните им собственици. Повечето от тях наистина били върнати, но най-добрите творби на стари майстори се харесали на временното съюзническо ръководство.

Американското военно командване решило, че 202 от тези картини трябва да бъдат изпратени на съхранение в САЩ под предлог, че „за осигуряване на безопасността им в Германия няма достатъчно квалифициран персонал“. Тази формулировка дошла директно от Белия дом. Сред творбите били работи на Фра Анджелико, Брьогел, Веласкес, Вермеер, Холбайн, Дюрер, Караваджо, Кранах, Мане, Пусен, Рафаело, Рембранд, Рубенс, Тинторето, Тициан, Тиеполо, Шарден и Ван Ейк.

Уолтър Фармър, който ръководел пункта във Висбаден, бил шокиран от решението. Той се страхувал, че това ще навреди на репутацията на „Пазителите на паметници“ и ще изложи картините на опасност. По-късно той дори нарекъл решението на американските власти „мародерство“. През ноември 1945 г. Фармър и колегите му подписали петиция, адресирана до висшето ръководство, която станала известна като „Висбаденски манифест“. Военните не ѝ обърнали внимание, но документът станал общоизвестен и предизвикал реакции сред художествените кръгове.

Картините били изпратени по море в Америка и след месец вече били в хранилището на Националната галерия. Колекцията „Берлин 202“ тръгнала на турне. Изложбите били посетени почти от 2,5 млн. души. След това картините били върнати във Висбаден през май 1949 г. Те останали там до 1956 г., когато били прехвърлени в Далем, предградие на Берлин в американската зона. Едва през 1998 г., 8 години след обединението на Германия, колекцията най-после била върната в централен Берлин. Повечето картини в момента се намират в Берлинската картинна галерия.

В изложбата в Синсинати са включени 4 картини от „Берлин 202“ – работи на Конрад Виц, Филипс Конинк, Антоан Вато и „Портрет на момиче” от Сандро Ботичели.


* Историята как са открити картините, скрити в мини от нацистите, разказва филмът „Пазители на наследството“ (The Monuments Man) на Джордж Клуни от 2014 г., в който участва и българският актьор Захари Бахаров – бел. ред.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах