Кървавата Коледа на българите в югославска Македония

Кървав Божик или Кървавата Коледа – така е наречен денят 7 януари 1945 г., когато хиляди хора във Вардарска Македония с българско самосъзнание са били ликвидирани или малтретирани от Югославската комунистическа партия по заповед на Тито.

Политическите репресии в Титова Югославия започват на православната Коледа – 7 януари. На този ден са избити 1200 души, а зверствата продължават и през следващите дни. В този период в Охридско и Преспанско са убити общо около 23 000 българи. Във всички градове във Вардарска Македония, където живеят българи, нахлуват хора на Тито и започват да ги избиват. На места са убити цели семейства. Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.

Всички жертви са представители на българската интелигенция в Македония. Сред тях има свещеници, учители, икономисти… Другото общо между тях е силното им българско самосъзнание и опитите им да се противопоставят на насилствената македонизация, наложена от Тито и Москва с одобрението на българското васално на СССР ОФ правителство.

Комунистическата партия на Югославия организира кървавата баня в Македония по лично нареждане на маршал Йосип Броз Тито. Списъците с нарочените жертви са съставени от лидера на комунистите в Македония по това време Лазар Колишевски, който през 80-те години на ХХ век става за известно време Председател на Социалистическа федеративна република Югославия. Той е привърженик на сърбизацията на СФРЮ и главен активист за дебългаризацията на Македония. По негова инициатива няколко години по-късно хиляди македонци с българско самосъзнание са изпратени в концлагера Голи Оток.

Кървавата Коледа през 1945 г. остава непризната от югославското правителство. И до днес в Северна Македония за този черен ден не се говори
на официално ниво.