Къс по къс се сбогуваме със стара София

След месеци бавене и преписка между Столична община и Министерството на културата най-сетне започна ремонтът на спирка „Вишнева“, обещан още в края на юли миналата година. Гората зад красивата стара къщичка обаче все така линее, защото отговорните институции не се грижат за нея. Има ли риск някой ден да осъмнем с планове за сериозно застрояване на Борисовата градина и Ловния парк? Всъщност защо ли питам, тези планове отдавна зреят – известни са идеите за изсичане и застрояване на части от зеления дроб на София. И това става на фона на все по-притеснителните данни за чистотата на въздуха.

Чакаме срутването и на прелестната Къща с ягодите, то е въпрос вече на време. Частната собственост си е частна собственост, а думата „регулация“ и съображенията за историческа и културна ценност на отделни сгради станаха мръсни приказки в ушите на апологетите на новата т. нар. „десница“, която просто смесва липсата на културен интерес с изобилието от алчност и безсрамие. Зад свободата на разпореждане със собствеността личи лобизмът, унищожаващ забележителния някогашен облик на градовете ни. Няма нужда да се спирам на всеки отделен случай на възмутително унищожаване на красиви стари къщи, осъждащ българската столица на безхарактерност и сива грозота. Двойната къща, къщата на ген. Рачо Петров… това вече не са отделни случаи, а симптоми на епидемия. Отделен въпрос е, че повечето от тези сгради са можели да бъдат запазени и дори да носят печалба на собствениците си. Но живеем в епоха на цинична мордоризация. Разрухата е смайваща.

Най-новият случай на бързо, тихо унищожение е Къщата с кулата на бул. „Джеймс Баучър“. Изящното предвоенно здание с кабинет в куличката беше една от най-изисканите сгради във вече достатъчно пострадалия „Лозенец“. Безхаберието и липсата на недвусмислени регулации доведоха до края на къщата и в бъдеще снимките ѝ със сигурност ще будят недоумение: как е възможно изобщо да се помисли за посегателство срещу един от последните така забележителни домове в града под Витоша? Въпросът за отговорността също остава неясен – Общината упорито твърди, че вината във всички тези случаи е на Министерството на културата и може би поне донякъде има основание. Но въпросът далеч не е ясен. Комбинация от интереси всеки път надмогва нуждата от съхраняване и поддръжка на красивите софийски къщи. Сякаш градът ни е окупиран от вражеска армия, която с удоволствие унищожава точно това, което трябва да запазим. Понякога имам чувството, че живеем в Кьонигсберг през 1945-а.

Проблемът засяга всъщност цяла България. Чудесните предвоенни сгради на Русе, синагогата във Видин, средновековната църквичка със стенописите в село Беренде, австро-унгарските гари в Североизточна България и пловдивските тютюневи складове са част от дълъг поменик на съсипани културни и архитектурни ценности. Навсякъде част от отговорността е свързана с недвусмислената политика на Министерството на културата и на вече чисто декоративния Национален институт за недвижимото културно наследство. Питам се, министрите Рашидов и Банов имат ли някакво отношение към ценността на избледняващия спомен за Третото българско царство?

Същевременно тече не само унищожение на истинското наследство, а и подмяната му с безвкусни фалшификати. Тук си струва да се припомни случаят с безумното легоизиране на римската улица в откритата част на софийското Ларго по булевардите „Мария Луиза“ и „Дондуков“. Видимият дял от руините беше профанизиран с благословията на Министерството на културата и по проект на небезизвестния архитект Фърков (автор и на проект за 14-метрова крепостна кула в Пловдив, на място, където кула не е имало). Да се радваме, че поне засега не се е състояла подобна институционализирана фантастика върху Западната римска порта на Сердика зад католическата катедрала „Свети Йосиф“ и върху така наречената „монетарница“ от VI-VII в. пред бившия хотел „Шератон“. Покритата част от разкопките под булевард „Мария Луиза“ с мозайките и епископския дом също са във все още приемлив вид, необезобразен от намесите на Министерството и любимия му архитект. Любопитно е какво ще бъде бъдещето на останките от изкопа до Дома на киното в същия наситен с история централен район на столицата, както и на мартириума с двата късноантични саркофага в Южния парк. Всеки отделен случай заслужава изострено внимание, защото при най-малкото журналистическо и гражданско невнимание всеки отделен обект бива атакуван от нечисти интереси.

Поредното доказателство за това е именно краят на Къщата с кулата. Безсилно се сбогувахме с още едно късче красота и история. Впрочем, тази къща някога е била дом на все още помнения сред по-старите лозенчани мистър Чакъров, преподавател по английски език. Споменавам го само заради спомена. Съжалявам, мистър Чакъров. Наследниците ви не разбраха какво богатство сте им оставили. А се боя и за друго: че след не много време някой може да посегне и на къщата на Сирак Скитник на улица „Борова гора“…