Къща на столичен кмет, спечелена за културата

Ако на емблематичния някога адрес „Раковски“ 134 (СДС, днес и НФСБ) никога не е сигурно кой е собственикът, с какво се занимава и колко дълго ще се задържи на този адрес, за сградата на отсрещната страна на улицата всичко е ясно от повече от 100 години насам. Елегантната къща на „Раковски“ 167 е собственост на потомците на политик от една друга България, бивш столичен кмет, военен и герой от Сръбско-българската война – капитан Христо Г. Попов, съвременник на Яворов и негов съсед, изживял последните си дни в къщата на отсрещния тротоар. Днес наследниците на капитана не търсят варианти да съборят дома на своя прапрадядо – ще го превърнат в арт пространство, и то без каквото и било участие на общината или държавна институция.

Праправнуците на Попов – Стефан Огнянов и Марин Маринов – отдавна обмислят идеята къщата, която е паметник на културата, да стане и терен за културни събития.

„От много време ни се иска тук да стане пространство за култура и изкуство – казва Огнянов. – Обсъждали сме го с доста хора, но все нещо не достигаше и оставахме на ниво идея. Но моментът дойде и след по-малко от месец ще открием първата изложба.“

Двамата смятат да превърнат втория етаж от къщата в място, „където хората да се срещат, говорят, четат и да обсъждат изкуство“, разкрива Огнянов, който освен инициатор на промяната на къщата е и част от екипа на Free Sofia Tour.

Стефан и Марин разказват с удоволствие и за своя прапрадядо, управлявал столицата на границата на XIX и XX век. По негово време започва прокарването на електричество в София, тръгва и първият трамвай (1 януари 1901 г.).

Христо Попов е бил кмет на София и министър в третото правителство на Васил Радославов. Роден през 1858 г. в Шумен, след Освобождението той е в първия випуск на Военното училище, завършва и Николаевската военна академия в Санкт Петербург. По време на Сръбско-българската война Попов командва Първи пехотен софийски полк и участва в боевете при Сливница, Гургулят, Бански дол и Пирот. Награден е с орден „За храброст“ III степен.

През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг.

След като се уволнява от армията, Христо Попов заминава за Женева, където завършва право. Завръщайки се в България, юристът влиза в политиката – става член на Либералната партия. Кмет е на София в периода 1899 – 1901 г.

Участва в Балканската война, а след края ѝ е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов – за участието си в него през 1923-а е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран през 1924-а. Умира през 1951 г.

Когато е строена къщата, зад нея е имало блато, твърдят потомците на Христо Попов.