Късметът и волята да бъдеш Монсерат Кабайе

Пяла на най-големите световни сцени редом до Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Фреди Меркюри, Хосе Карерас, почитателите на Монсерат Кабайе с възхита я наричат Превъзходната. Голямата звезда на операта си отиде на 6 октомври, в болница в родната си Барселона, на 85-годишна възраст. Българската публика успя на три пъти да се докосне до таланта ѝ, за последно през 2016 г. в зала 1 на НДК.

Вижте още: ПОЧИНА МОНСЕРАТ КАБАЙЕ, НАРИЧАНА ПРЕВЪЗХОДНАТА

Да си припомним какво каза Кабайе, когато бе в София за концерта си в България последния път. На срещата с медиите я попитаха кое според нея е по-определящо за успеха – съдбата или волята. Без да се замисли, оперната прима отговори: „Волята“.

„Късметът, разбира се, е важен – обясни примата, – но ако нямаш воля, той няма значение. Трябва да приемеш онова, което ти се случва, с обич и най-вече да можеш да дадеш любов и обич на тези, които ти дават такава, и дори на онези, които не го правят. Това е най-добрият съвет, който бих могла да дам. Трябва да живееш не заради себе си, а за да можеш да помагаш на другите.“

„Ню Йорк Таймс“ я нарича една от последните примадони на старата школа оперни певци заради превъплъщенията ѝ в над 100 роли и изчистения ѝ глас, но тя самата твърди, че никога не се е възприемала като звезда.

„Не съм сега и никога не съм била дива… Аз съм само Монсерат“, обикаля това нейно изказване днес, в деня на смъртта ѝ, социалните мрежи.

Тя заяви съвсем същото и през 2016 г. пред българските журналисти:

„Никога не съм приемала титлите, които ми дават, защото те нямат нищо общо с това, което правиш на сцената. Работата, която вършиш, е пълна с любов, с воля, но също така изисква и много усилия, за да не излъжеш очакванията“.

Във всички интервюта, които дава, обяснява, че само и единствено музиката е това, което я води в кариерата ѝ.

„Когато един певец истински чувства и изпитва музиката, думите автоматично започват да звучат истински. Ако спра да пея, аз все едно вече не съществувам. Съвсем откровено го казвам: все едно не съществувам физически“, казва Кабайе пред британския „Телеграф“ през 1997 г.

Талантът ѝ е разпознат от ранна възраст – още на 9 години тя започва своето музикално обучение. Но пропуснатото детство се отплаща хилядократно – в следващите години с бурни аплодисменти я посрещат в „Карнеги хол“, „Ла Скала“, „Ковънт Гардън“, „Метрополитън опера“…

„Тя притежава един от най-красивите гласове, излизали някога от човешкото гърло“, пише за нея списанието „Stereo Review“ през 1992 г.

В същата година се провеждат Олимпийските игри в Барселона, където дуетът ѝ с Фреди Меркюри „Барселона“ се превръща в химн на световното спортно събитие.

Кабайе живя дълъг и хубав живот, по нейни лични твърдения. Запитана какво заглавие би сложила на автобиографията си, тя се затруднява:

„Не бих могла да кажа какво ще е заглавието – отвръща Кабайе, – защото заглавието на тази книга се определя според човека, в зависимост от това какво чувства, в зависимост от това как върши нещата“.

Казва, че гласът ѝ е дар от Бога, на когото силно се уповава още от детството си, прекарано в бедност, Голямата депресия, Испанската гражданска война… След години, когато вече е заобиколена от охолство, скъпи бижута и палта, придружаващи задължително една оперна прима, тя си припомня как когато била малка имала само една рокля – и я носела всеки ден на училище в продължение на година.

През 90-те тя си печели репутация на несериозен артист, отменящ участия – този факт обаче винаги убягва и на критици, и на почитатели, щом Кабайе запее.

Смятайки, че все пак дължи обяснение на публиката си, през 1995 г. тя казва пред „Чикаго Трибюн“:

„Не отменям участия от темперамент. Имала съм седем сериозни операции през живота си. Имах тумор. Родих две деца с цезарово сечение. Не може просто да станеш и да запееш след нещо такова“.

А ето какво гласи нейното обяснение на магическото въздействие на гласа ѝ:

„Гласът на сопраното е като майчин вик, затова привлича човешките същества. Звукът от гласа на майката изразява чувство на интимност, което винаги има истински магически ефект върху слушателя“.