Късно е да ръкопляскаме за Слави Ангелов

Журналистите днес се борят за истината в ситуация на самоотбрана в морето на фалшивите новини

Журналистът Слави Ангелов бе причакан пред дома си и пребит с железни пръти. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС - Късно е да ръкопляскаме за Слави Ангелов

Журналистът Слави Ангелов бе причакан пред дома си и пребит с железни пръти. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС

Докато социалните мрежи врят и кипят от съобщения за нови несъществуващи правила на Фейсбук и за вируса, разпространяван от 5G мрежи, на улицата пребиват разследващ журналист. Връзката между тези явления е видима с просто око. Живеем в хаос, към който се прибави и пълно оттегляне от реалността във виртуалността. Отскоро и заради принудителната изолация.

Вече имаме проблем не само да разграничим правилните отговори от грешните, не само да отличим истината от лъжата – вече не знаем дори кои са правилните въпроси. Затова отново пребиват журналисти. Не онези, които служат за стойки за микрофони на пресконференциите и брифингите, а тия другите, които не спират да питат.

Главният редактор на „168 часа“ Слави Ангелов лежи в болница не с диагноза коронавирус, а обезобразен и изпочупен. Очевидно някой се е уплашил от него и е подходил по добре познатия, очевидно ненадживян мутренски начин. Слави Ангелов е платил със здравето си за своя професионализъм.

Същото правят днес лекарите, останали на предна линия в битката с вируса. Когато това отмине, когато спрем да им ръкопляскаме от балконите, те отново ще бъдат обиждани, ругани, пребивани от недоволни пациенти.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Оказва се, че здравето е най-масовата валута. Когато вярваме на фалшивите новини, разпространявани от фалшиви медии, в които работят фалшиви журналисти, ние плащаме със здравето си. Не само по време на епидемия. Плащаме и когато лекуваме рак със сода, защото сме го прочели в някой сайт или във Фейсбук. Плащаме и когато вярваме, че 5G връзката руши имунната ни система и така хващаме коронавирус.

А истинските професионалисти, които осъзнават отговорността си – лекари, учители, журналисти – се оттеглят, спират да говорят и спират да работят, за да не бъдат пребити и унизени. Остават онези, на които не им пука – не само за професията, но и за останалите хора. Така още веднъж плащаме със здравето на цялото общество.

Ако тази вечер ръкопляскаме от балконите за лекарите, учителите и медицинските сестри, нека да бъде и за Слави Ангелов, настояват с масов призив загрижени потребители на социалните мрежи. Добре, да му ръкопляскаме, но не е ли късно, той вече е здраво „напляскан“.

Когато извънредното положение свърши, ще се опитаме да се върнем към нормалния си живот. Лекарите, учителите и журналистите ще продължат да работят, жертвайки живота и здравето си в грижа за всички останали. И пак ще са застрашени от мутри, недоволни пациенти и родители, от целия хейт на социалните мрежи.

Colibri april 2017

В странна среда съществуваме. Едновременно свръхдоверчиви и свръхневярващи, все по-трудно различаваме истината от лъжата, доброто от злото, откровеността от конспирацията. Представите ни за света се променят необратимо, докато споделяме и наместваме пъзела от измислици и факти в изкривена картина на несъществуваща реалност. Става все по-трудно да казваш истината като журналист – налага се да убеждаваш всички, че не лъжеш, докато насреща ти се изправя стена от фалшиви твърдения. От страх да не бъдат подведени, хората са склонни да отхвърлят първо истината.

В подобен миш-маш от полуистини и полулъжи не е лесно да се оцелее – физически, психически, реално и виртуално. Тези, които се борят за истината – като Слави Ангелов например, рискуват живота си. Тези, които разкриват фактите – като учените вирусолози например, рискуват репутацията си, заглушавани от псевдоексперти, на които се дава трибуна. Склонни сме да обвиним жертвата журналист или да обявим за фалшива истинската новина, която не пасва на предварителните ни нагласи.

И ето го парадоксът– снимките и постовете във Фейсбук са „защитени“ с разпространена като вирус „декларация“, но журналистите не са. Заразата е проникнала твърде дълбоко. Пандемия в мисленето, срещу която лек скоро няма да бъде открит.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg