Когато името ѝ нашумя в театъра, я обявиха за бунтарка и хулиганка. Каталин Старейшинска твърди, че не е такава, а и не обича да бъде поставяна в щампи и калъпи. Но все бунтът е част от живота и – тя бе част от студентските протести през 2013 година. Казва, че е от нетърпеливото поколение – и ролите идват при нея сравнително бързо, особено в сравнение с останалите възпитаници на НАТФИЗ, мнозина от които чакат шанса, работейки като бармани и сервитьори.
Разговаряме с Каталин Старейшинска по повод участието ѝ в новия български филм „Мълчанието на сестра ми“ на режисьора Киран Коларов, част от „Киномания“. Премиерната му прожекция е на 22 ноември в Кино „Люмиер Лидл“.
– Как се обръщат към Вас приятелите Ви? „Каталин“ е много тържествено. Като се прибави Старейшинска, когато се представяте, действа смазващо.
– Наричат ме „Кати“. Обаче много мразя, ако ме наричат „Кате“!
– Откъде е това име? Да не би някой в семейството да е харесвал живота на римския превратаджия Катилина? Асен Старейшински беше гуру на театралните плакатисти, той какъв Ви се пада?
– Той ми е дядо. Починал е през 1991 г., година преди да се родя.
– Домът Ви вероятно е пълен с негови картини и плакати?
– Нито една картина, нито един плакат. Това са много лични неща, не ми се говори за тях. Но аз едва напоследък започнах да се интересувам от неговия живот, защото разбрах, че е бил много известен и са го обичали. Бил е много топъл човек. Това ме радва, защото се чудех откъде е театралният ми ген. Майка ми и баба ми са се занимавали с други неща.
– Вие изглеждате неговата противоположност – Вие сте вейка, а той беше едър, масивен човек.
– Аз приличам на баба ми, неговата жена. И на нея съм кръстена, типично унгарско име е. Защото тя е с унгарско потекло.
– Хронологически най-напред Вие получихте роля в Театър „София“ – на Антигона в постановката на Иван Добчев. А започна работа в трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Не е ли несправедливо спрямо Театър „София“?
– Представлението „Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите“, което излезе в пловдивския театър, гастролира в Театър „Възраждане“. Там ме е гледала Бина Харалампиева и ме покани да работя в „Зад канала“. Стана много хубаво, защото този театър беше един от малкото, където смятах, че ще работя с удоволствие.
– Какво правят състудентите Ви от НАТФИЗ, които нямат Вашия късмет?
– Участват в независими проекти, като изключим Мартин Димитров. От половин година той е в Театър „София“. Другите или имат много работа, или нямат никаква и се захващат със съвсем други неща. Но и аз, след като завърших НАТФИЗ, имах година и половина мъртво време откъм актьорска работа. Изкарвах си пари по друг начин – като барман и сервитьорка. Една година работих в бар „Родерик“, но се отказах, защото нощните смени ми се отразяваха зле.
– Като американските артисти в началото на кариерата им. Доволна ли сте от това, което Ви се случва?
– Дори съм повече от доволна – благодарна съм, че се случва. Понякога се изморявам, защото още нямам актьорска хигиена – да се чистя бързо от репетиционния процес, да използвам рационално свободното си време. Сега го използвам, за да се наспя и да се нахраня. Уча се още. Гледам през лятото да пътувам повече, да се срещам с нови хора, да чета. През сезона нямам време за четене. Мисля, че пътят ми се отразява най-пречистващо.
– Кои са предпочитаните Ви маршрути?
– Нямам такива. Ако имам пари, заминавам за чужбина. Ако нямам, отивам на юг ог Бургас, във Варвара или на планина. Много обичам Боровец, сигурно защото майка ми и вторият ѝ съпруг често са ме водили, когато бях малка. Рила ми е най-познатата планина. Понякога ходя с компания, понякога с родителите си.
– Играла сте най-много в „Сфумато“ – „Стъклената менажерия“, „Палата номер 6“, „Спомен за летене“. Но и в комерсиални студентски постановки – „Срещу течението на Хъдзън“, „Продадено“, „Код: Сазонов“. Приятелят Ви да не би да е режисьор?
– Не, актьор е.
– Тогава може би сте хитруша? Лицето Ви има лукаво изражение и Ви издава.
– Да, казвали са ми го. Време е да се науча на хитрости в този живот, защото съм много наивна. При мен няма манипулации, извъртяни номера.
– Коя роля обичате най-много и ще я запомните?
– Може да прозвучи банално, но обичам всичките, които съм играла досега. Все пак Антигона ми е любимата. Неотдавна сънувах кошмар. Рядко ми се случва и то само ако имам тежки репетиции – тогава сънувам откъси от представлението. Но този път беше ужасяващо. Сънувах, че са ме сменили в ролята. Аз отивам на представлението пет минути преди началото и се оказва, че нищо не си спомням. Моля се на чистачките, на гардеробиерката да ми дадат текста, за да си го припомня, но те го нямат. Гримират ме и аз се опитвам да си спомня поне финалния монолог на Антигона, най-красивия, в който тя обяснява защо се самоубива. Нищо обаче не си спомням и трябва да изляза на сцената. Изведнъж виждам, че някакъв друг режисьор е сменил Иван Добчев и е подготвил друго представление. Няма нищо общо със сценографията на Станислав Памукчиев. Актьорите не са същите. Дария, която ми е опора в представлението, също я няма. Въобще представлението на „Антигона“ е паднало. Не знам защо сънувах този кошмар, след като „Антигона“ вече не се играе. Жалко, защото беше напълно в стила на Театър „София“. Когато вечерта ми предстоеше „Антигона“, отивах в театъра в най-добро настроение, без никакъв смут, без страх, какъвто често изпитвам – страх, че мога да объркам сцените, че мога да забравя текста и прочие. И актьорите бяха много отдадени, респектирани от професора.

„Дразни ме, когато слагат актьора в някакви рамки – актьорът трябва да може всичко и всякак.“ Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
– Значи сте откритие на Иван Добчев?
– Аз завърших в неговия клас, той ме познава най-добре.
– Когато спечелихте кастинга измежду 60 актриси, както оповестиха, в медиите плъзна признанието Ви, че сте избрана, защото сте бунтарка и хулиганка като Антигона. Това така ли е?
– Това е някаква измислица на журналистите – може би защото звучи приятно. И любопитно. Такава съм, ако се смята за хулиганско и бунтарско участието ми в протестите срещу Орешарски, когато студентите от НАТФИЗ рисувахме комикси и лозунги върху асфалта на ул. „Раковски“. Репетирахме пърформанси с противогази. Но скоро разбрахме, че с театър няма да постигнем нищо в политиката на промените. Дразни ме, когато слагат актьора в някакви рамки – изглеждаш хулиганка, значи ролята на Антигона е най-добра за теб. Изглеждаш чувствителна и плачлива, значи си за ролята в „Стъклената менажерия“. Актьорът трябва да може всичко и всякак.
– Как всъщност Ви избират за роля в театъра? Режисьорът иска да се видите, разказва Ви за своето виждане за ролята и Ви я предлага? Стига ли се до пазарлък?
– Сега, в Малък градски театър, репетирам за спектакъл на Теди Москов. Бина Харалампиева ме извика и ми каза за репетициите на Теди Москов и за моята роля. Аз съм млада актриса и нямам право да отказвам. Може би след време ще имам повече самочувствие за това, но сега питам послушно кога са репетициите и това е. Просто започвам работа.
– На „Киномания“ предстои да излезе първото Ви участие в киното – в „Мълчанието на сестра ми“, на режисьора Киран Коларов. Познавам един човек, който възропта, че режисьорът Ви е снимал чисто гола.
– Не съм чисто гола. Показвам си само гърдите. Имаше оправдание за тази сцена.
– Всички актриси така се оправдават за голите сцени на екрана или в театъра.
– Не, не, казвам го най-сериозно. Трябва да имаш логическо оправдание, за да се съблечеш, без да ти е зле, докато го правиш, и да се чувстваш комфортно.

„Аз съм млада актриса и нямам право да отказвам роли. Може би след време ще имам повече самочувствие за това, но сега питам послушно кога са репетициите и това е.“ Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
– Каква е душата на Вашето поколение?
– Много бързо ни писва, дори и за позитивни неща. Искаме да получим всичко на секундата, адски сме нетърпеливи и ако не стане, се тръшкаме. Добре, че леко продължаваме нататък. Аз лично съм много пиперлива, тежък характер, истински Скорпион.
***
Каталин Стрейшинска е актриса в Малък градски театър „Зад канала“, където играе в спектаклите „Апартаментът“, „Бел Ами“, „Човекът, който искаше“, „Зимата на нашето недоволство“. Може да я гледаме и на сцената на „Сфумато“ – „Стъклената менажерия“, „Палата номер 6“, „Продадено“ и „Дани и дълбокото синьо море“. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев, нашумява в неговата постановка „Антигона“ в Театър „София“. Предстои премиерата на първия ѝ филм – „Мълчанието на сестра ми“, на режисьора Киран Коларов.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение