Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Откриха запечатана библиотека със средновековни архиви

В Полша е намерена огромна колекция от документи - безценни свидетелства за ХV век

Съдебните документи излизат на бял свят неочаквано, докато специалистите търсят стари литографии. - Откриха запечатана библиотека със средновековни архиви

Съдебните документи излизат на бял свят неочаквано, докато специалистите търсят стари литографии.

Огромна колекция средновековни документи е открита в катедралата в Гниезно, Полша. Новината е повод за огромно вълнение сред медиевисти, филолози, архивисти, юристи и специалисти по палеография, хералдика и дипломатика*.

Около 1500 документа, свързани с работата на църковния съд, са намерени в помещение в катедралата в Гниезно, съобщава онлайн изданието Science & Scholarship in Poland. Градът е старо седалище на архиепископ, така че канцеларията и съдът са били затрупани с работа. Значението на откритието е огромно: за сравнение, един от най-ценните източници на информация за всекидневния живот в средновековна и османска България е документацията на църковния съд на охридските архиепископи. На пръв поглед скучните архиви крият тайните на много събития.

„Гниезненският архив се оказа притежател на една от най-големите колекции средновековни документи. След Гданск и Вроцлав, това е третата подобна колекция в Полша”, казва Якуб Лукашевски от Института по история на университета „Адам Мицкевич” в Познан.

Става дума за съдебни решения, писма за помилване, прошения и жалби от късното Средновековие, предимно от ХV в., най-вече на латински език, използван от тогавашните адвокати, нотариуси, духовници, учени и съдии и главно върху хартия. Пергаментът вече е бил изместен от хартията, но повечето текстове все още са ръкописни, а не печатни. Върху много от тях личат следи от восъчните печати и гербовете на благородници – от дребната шляхта до истинските магнати на Полското кралство и Великото княжество Литва. Някои от делата между големи фамилии, разглеждани от архиепископите на Гниезно, може и да са предизвиквали истински бури в Сейма и Сената на старата Жечпосполита (така се е наричала „републиката”, съставена от Полша и Литва, с общ изборен монарх начело на двете обединени страни).

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

В момента документите са в архива на Гниезненския архидиоцез, където ще бъдат инвентаризирани. Директорът на архива отец д-р Михал Соломиенюк обяснява, че от 1998-а архивът се съхранява в самата катедрала. Оттам някои документи се пренасят в нова сграда, но най-зле запазените единици остават в храма.

„Тук има книги и отделни свитъци в лошо състояние. Не можем да ги преместим в нова сграда, защото с тях рискуваме да преместим и биологична заплаха – мицел и насекоми – сред по-добре съхранени текстове”, уточнява директорът.

Архивистите са решили постепенно да разчистят проблематичното помещение.

„Убеден съм, че ни чакат още интересни открития”, казва отец Соломиенюк.

Стаята е разпечатана при инвентаризация на катедралната библиотека. Съдебните документи излизат на бял свят неочаквано, докато специалистите търсят стари литографии.

„Църковните архиви в Полша не разполагат с такива средновековни съдебни текстове. Тукашната находка е във вид, който може да бъде изследван”, добавя Лукашевски.

По време на създаването си тези документи са били особено важни. Изследователят твърди, че много от тях имат не постоянен, а циркулярен характер. Тоест някои от тях може и да са с уникално съдържание, например фрагментите от докладите на високопоставените църковни служители и сановници – главните викарии, тоест наместниците и съдиите на служба при архиепископа. Един от тези фрагменти е от 1399 г., което го прави най-древният запазен документ на полския църковен съд.

Някои от находките изненадват изследователския екип. Адам Козак от Института по история споменава инвентарен списък със свещените реликви в кралския параклис на катедралата на хълма Вавел. Вътре е включен и пръст от света кралица Ядвига.

„В Полша са оцелели много малко списъци от този вид. Това е огромен източник на информация за средновековната религиозност”, казва Козак.

Има и кралски писма, издадени за протежета, които са се надявали на благоприятни присъди от църковния съд в Гниезно.

Според учените, откритието ще помогне за постигане на пълна картина на нравствените проблеми, свързани със законовата и личната култура на духовенството. Историците ще могат да изследват как архиепископите са разрешавали специфични казуси и да получат повече информация за средновековните процедури. Козак пояснява, че обхватът на църковното право преди петстотин години е бил много широк и е засягал далеч не само духовенството.

В момента документите трябва да бъдат класифицирани и подредени. Анализът на благородническите и епископските печати е поверен на д-р Пьотр Покора от Института по история. След това катедралният архив и изследователите ще кандидатстват за субсидия, която да им позволи по-доброто съхранение и щателно изследване на ценната колекция.


* Дипломатика, а не “дипломация”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах