Всичко е в назоваването.
Няма нужда да ми казвате дали одобрявате или осъждате убийството на човек. Само ми кажете кой е подлогът в изречението ви. Президентът Росен Плевнелиев каза: „Изразявам дълбоко съжаление за нелепия инцидент, който доведе до смъртта на нелегално преминал българско-турската граница мигрант“.
Инцидентът е довел до смъртта?! Когато убият човек, не използваш възможността да кажеш на европейските си партньори как да се справят с кризата в Европа. Използваш възможността чрез медиите да изразиш съболезнованията си към родителите му и към другите, с които е пътувал.
На 16 октомври в „Тази сутрин“ по bTV е поканен Валери Симеонов, председател на Национален фронт „Спасение за България” и собственик на телевизия „Скат“. Убийството на човек в района на Средец веднага беше изконсумирано.
Симеонов: – Естествено, че трябва да се стреля на месо, тъй като не се изпълняват разпорежданията на граничните полицаи.
Хекимян: – Как ще стрелят на месо сега?
Симеонов: – Ами така! Как! Това е българска граница, това е свещената българска територия, която никой няма право да нарушава.
Хекимян: – Нали се сещате, че никой не може да стреля на месо; или поне не може да има такива призиви!
И СКАТ-политикът обясни, че българската граница е опазена. Кой я пази ли? Мълвата, че на тая граница „се стреля“.
Хекимян: – Те като чуят сега, че се стреля…
Симеонов: – Супер, супер. Ей това е най-доброто.
Хекимян: – Да, но в крайна сметка, става дума за отнет човешки живот, за което можем да бъдем критикувани.
Симеонов: – Кой го е канил тука тоя?
И Хекимян веднага обясни какво е спасението – да издигнем стени по границите си. Другите медии подеха лозунга. Хекимян забрави, че тази стена ни превръща в лагер, от който няма излизане. Че колкото спира потока към България, толкова спира и излизането от България. Журналистът и фронтовакът се сляха в искането си да заклещим свободното си придвижване и живот без граници за сметка на „сигурността си“, привидяна в тонове бетонна ограда. Всички искат да приличат на Ориана Фалачи. Но онова, което тя никога не е поискала, е да ограничават нейната свобода.
Убийството на човек от граничен полицай е медийният клекшоп на Валери Симеонов. Влязох в политиката, за да изтрия това петно, каза Симеонов за бившия си възпитаник Волен Сидеров. Кой ще влиза да трие него след време? Добре, де, нека да не коментираме речта на политиците, знаете, че тя е по-освободена от задръжки и така нататък; и пак там опира до първите седем години, обясни Валери Симеонов за Волен Сидеров.
В Конституцията не пише нищо за първите седем. Чл. 39 е пределно ясен. Това е нивото на двама от политиците ни – 8-годишният назидава 7-годишния. И в тази ситуация на Антон Хекимян му се е приискало да се прави на Ориана Фалачи. Нито един журналист не смее да отиде в Близкия Изток и да стигне до диктатори, подобни на тези, до които стигна Ориана Фалачи, никой не смее да използва нейния език, защото е нечовешки. Целият журналистически плам стига дотам да дадеш думата на хора, които отговарят със „супер“, когато „коментират“ как човек е стрелял по човек.
Какво може да направи Хекимян в този случай ли? Много е просто правилото.
Когато една парламентарна група излезе с политическа позиция, в която предлага трима полицаи да бъдат наградени с орден „за задържането на група от 54 нарушители на границата на Република България“, журналистите са длъжни да информират обществото за тази позиция. Не трябва да я премълчат. Но в тази декларация никъде не предлагат награда за стреляне по месо. Ако искат да обсъждат декларацията, могат да поканят експерти, които да обяснят какво е наказанието за „незаконно преминаване на границата“. Защото в декларацията осъждат това престъпление. А когато има такова престъпление, нарушителят трябва да бъде съден, а не разстрелван. Полицаите обясняваха само за рикошет във въздуха. Но от екрана този въздушен рикошет беше превърнат в присъда, дадена без съд.
Призивът, който търсеше многото си подлози – да се стреля на месо, беше произведен в студиото, в разговор, който няма нищо общо с правото да бъдем информирани. Вината на Антон Хекимян е, че самият той не осъжда отнемането на човешки живот. Той каза: „Става дума за отнет човешки живот, за което можем да бъдем критикувани“.
Ще бъдем критикувани??? Журналистите трябва да критикуват, когато има отнет човешки живот. А съдът ще се произнесе при какви обстоятелства е убит човек.
Източник: в. „Култура“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение