Кацата с меда на филмовите дейци и нейният председател

Днешното състояние на СБФД е изключително тревожно, обръща се Сергей Комитски към председателя на творческия съюз Иван Павлов. В отворено писмо, с което „Площад Славейков“ разполага, под заглавие „Когато гръм удари, или Задочен монолог с един председател“ режисьорът разказва как е протекло Общото събрание на организацията в понеделник.

По-рано стана ясно, че на срещата е било прочетено остро критично писмо от актьора Васил Банов, в което той съветва Павлов да си подаде оставката (вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА). В своето обръщение Комитски се присъединява към призива, като изказва и свои въпроси за злоупотреби в Съюза, които е поставил, но е получил незадоволителни отговори.

Комитски разказва за загубата на подкрепа към Павлов на събранието, като коментира, че „такъв драматизъм (…) дори в трагедиите на Есхил рядко се среща“. Повдига въпроса за 2,8 милиона лева, които не се знае къде са вече близо трийсет години, коментира и факта, че филм на самия Иван Павлов обра наградите на Филмовата академия.

„Господин Павлов, днешното състояние на СБФД е изключително тревожно – пише режисьорът, сценарист и актьор. – Младите филмови дейци не проявяват интерес към Съюза, защото киното и творчеството не са приоритети. Финансовата му визитка и състоянието на повечето съюзни имоти е плачевно. (…) И за цялото това [Ваше] „нищоправене” заплатата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, която сте си разписал е, меко казано, цинична…“

Предлагаме ви пълния текст на писмото на Сергей Комитски.

Когато гръм удари
или
Задочен монолог с един председател

Господин Иван Павлов, след приключилото на 25.09.2017 г. Годишно-отчетно събрание на СБФД (на който сте председател) ви споделям един монолог, тъй като условията и настроението в залата не позволяваха да се състои диалог помежду ни. Ще споделям смирено, защото вчера ми заприличахте на герой от антична трагедия, когото бурята на човешкото недоволство безмилостно подмята и накрая запраща в историята.

Действие първо

Неприятната Ви изненада (вероятно) е настъпила още в предходните два дни, когато в Мрежата за свободна информация на Искра Димитрова бяха публикувани четири отворени писма. Техните автори искаха Вашата оставка от поста заради сериозни грешки в ръководството и управлението на нашия съюз.

И докато при оператора Андрей Чертов и архитекта Николай Йотов писмата представляваха само своите автори, то кореспонденцията на актьора Васил Банов (член на Управителния съвет и председател на гилдия „Актьори” в СБФД) и аниматорката Надежда Славова (директор на анимационния фестивал „Златен кукер”) представляват голям процент съюзни членове.

Действие второ

Неприятните Ви сюрпризи продължиха още с откриването на събранието и предизвиканата промяна на дневния ред. Когато съюзната общност (представлявана, уви!, само от 112 присъстващи при членска маса над 860) спонтанно поиска публично да бъде прочетено и обсъдено писмото на Васил Банов.

Но както винаги, една неприятност не идва сама. Сценаристът Илия Костов (председател на ревизионната комисия в СБФД) помоли преди писмото да прочете годишния си отчетен доклад заради служебни ангажименти. Този доклад и неговите заключения за пропуски и нередности в имотно-финансовото състояние на Съюза, предизвикаха Вашето притеснение. Но финалният абзац – с поисканата колективна оставка на вас, Управителния съвет и Ревизионната комисия – Ви извади от контрол.

За жалост, господин Павлов, поведението Ви спрямо председателя на ревизионната комисия беше недопустимо. Настойническите ви реплики: „Илия, как така ще четеш тоя доклад?! Защо не си ми дал два дни преди това да го прочета?!”… и т. н., звучаха като ехо от едни позабравени времена.

Господин Павлов, прочетете нашия Устав, за да видите, че Контролно-ревизионната комисия е независим орган в рамките на Съюза и неговите функции са: да контролира и ревизира финансовата и административна Ваша и на Управителния съвет дейност.

Действие трето

Вашият психологически крах, господин Председател, настъпи след публичното прочитане на писмото на Васил Банов от члена на Управителния съвет Боряна Пунчева. Предвид изброените в него (случайни или целенасочени) нередности във Вашето управление и нерадостното състояние на СБФД, за което авторът на писмото иска оставката Ви. А когато и самата Боряна Пунчева (със същите мотиви) подаде своята оставка като член на Управителния съвет, сривът бе окончателен.

Такъв драматизъм, господин Павлов, дори в трагедиите на Есхил рядко се среща. Вие просто останахте сам. Античният хор липсваше. Нямаше ги верните Ви другари от бившия Национален съвет за кино (присъстваше само 1), липсваха неизменните Ви поддръжници от Управителния съвет (от 15 присъстваха 5–има); дори Вашите „политически гуру”-та не присъстваха. Сякаш всички се бяха отрекли от вас. На всичко отгоре, членовете на СБФД, които се изказаха за вашата работа и състоянието на Съюза, говориха в негативен аспект (Надежда Славова, Николай Йотов, Владимир Краев, Константина Гуляшка, Сребрина Хашъмова и др.). И логично се стигна до хленча на Вашия стопански секретар Васил Мареков: „Как никой не каза една добра дума за нашата работа?!”…

(Нима не сте наясно, господин Мареков, защо нямате подкрепа и нито една положителна оценка?)

Действие четвърто

Това действие, господин Павлов, ми е тягостно, защото действащите лица в него бяхме ние двамата. Явно драматичният ви срив е бил катастрофален, след като махленски се развикахте и се опитахте да ми отнемете думата и микрофона на сцената. И защо?! Защото не искахте обръщението ми към вас (публикувано на 15.09.2017 в Информационната мрежа на Искра Димитрова и заведено в СБФД с Вх. номер 53/ 18.09.2017) да става достояние на тези, които не са го прочели. А то, всъщност, беше резюме на две отворени писма, които бях публикувал в Информационната мрежа и завел с входящи номера в СБФД. Те бяха адресирани до вас и съдържаха 20 въпроса, касаещи грешки във вашата управленска дейност и злополучното състояние на Съюза (бел. ред. – въпросите можете да видите по-долу). На тези писма вие цяла година не благоволихте да отговорите. А отговорите, които ми дадохте на събранието (принуден от обстоятелствата), бяха смехотворни. За да не съм голословен, ще ви цитирам само три от най-леките въпроси:

1. „Кога ще се изнамерят и внесат в сметките на СБФД на 2 800 000 (два милиона и осемстотин хиляди) лева – финансовата наличност на закрития през 1991 г. Творчески фонд на СБФД?”

Отговорът представи стопанският ви секретар Мареков. От неговото мънкане разбрах само, че тези средства са били на влог в лева и в чужда валута и че през годините са се стопявали до сегашна наличност 30 000 (тридесет хиляди) долара. А очакваната от мен информация беше: В коя банка са били вложени милионите? Каква лихва са натрупали? Кой е разполагал с тях и ги е „стопил” до настоящата сума? Бъркал ли е някой в „меда”; и ако да – кой? Защо не се поднесе никаква пряка информация от оператора Венец Димитров, който при закриването на Творческия фонд през 1991 г. е бил негов директор, и от оператора Христо Тотев, който пък е бил Председател на СБФД? Нали с техните подписи е закрит Фонда?

2. „Кога ще бъде назначен главен секретар на СБФД? (Което е заложено в Устава на СБФД и каквато е практиката в другите творчески съюзи. За да има коректив при евентуално еднолично управление на председателя…)”

Вашият отговор, господин Павлов, беше еднозначен: „Не ми трябва!”. А аз искам да ви кажа, че Уставът именно затова е утвърдил такава административна позиция – за да „не ви трябва”, но да трябва на съюзните членове и чрез нея да ви упражнява контрол.

3. Кому бяха необходими тазгодишните промени в Правилника на Филмовата академия? (За да се стигне до парадоксалния факт, че от 13 възможни номинации, филмът „Спомен за страха” спечели 12 и 7 награди.)”

Вашият отговор, господин председателю, беше: „Този въпрос е манипулация!”. Ако моето питане е манипулация, то как бихте квалифицирали редакционните статии в няколко столични вестника от края на месец юни т. г. (след раздаването на филмовите ни награди). Като най-безобидната от тях се именуваше „Заслужи ли си „Спомен за страха” 7 BG оскара” (в-к „24 часа, 29 юни 2017), а най-обвинителната – „Не те ли е срам, Иване?” (в-к „Уикенд”, 30 юни 2017).

Епилог

Господин Павлов, днешното състояние на СБФД е изключително тревожно. Младите филмови дейци не проявяват интерес към Съюза, защото киното и творчеството не са приоритети. Финансовата му визитка и състоянието на повечето съюзни имоти е плачевно. Липсва елементарна атмосфера на общуване и хигиена на отношенията. Не се случва нищо нито в творчески, нито в социален аспект. Вие вече четвърти мандат сте председател (което е прецедент в 83-годишната история на СБФД), но го ръководите на „автопилот”, т. е. без мандатни програми и никва визия за неговото бъдеще. И за цялото това „нищоправене” заплатата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, която сте си разписал е, меко казано, цинична…

Затова и моят съвет е: подайте си оставката, господин Павлов, за да може (що-годе) да съхраните някакво положително отношение към себе си. Нека на Ваше място дойде някой млад колега, с чисто съдебно и политическо минало. Зареден с енергия, изпълнен с идеи и отдаден на тяхната реализация; творец, чиито филми прославят страната ни. А Вие се отдайте на заслужено пенсионно битуване и напишете мемоари за заслугите си към родното кино. В противен случай, Ви прогнозирам нерада обществена съдба. И за финал, искам да ви припомня едни пророчески думи на Стоян Михайловски:

„Ако искаш да служиш на народа си, не можеш да си служиш с народа си“.

Сергей Комитски

20 въпроса до Иван Павлов,
председател на Съюза на българските филмови дейци
от Сергей Комитски

1. Кога ще се намерят и внесат в сметките на СБФД на 2 800 000 (два милиона и осемстотин хиляди) лева – финансовата наличност на закрития през 1991 г. Творчески фонд при СБФД?

2. Кога, господин Павлов, ще оповестите и публикувате вашата мандатна Програма за развитие на СБФД 2016 – 2019 година? (Което трябваше да се случи още при избирането ви на 19.10.2016 г. за председател на СБФД.)

3. Кога ще се проведе обсъждане с членовете на СБФД на извършваните промени в Закона за филмовата индустрия? (Това, разбирам, сте заявили да се случи на предстоящото Общо събрание на СБФД.)

4. Кога ще спре порочното сформиране на художествените комисии към ИА НФЦ?

5. Кога ще бъде публикуван ежегоден (книжен или електронен) Сборник с пуснатите в производство сценарии за игрални филми? (Това бе гласувано решение на Общото събрание на СБФД – септември 2015 г.)

6. Имате ли становище за създаване на „Кино-риалити шоу” в една от националните телевизии, за публично защитаване и доразвиване на филмови игрални проекти?

7. Какво се прави за премахване на корупционните практики сред членовете на художествените комисии към ИА НФЦ?

8. Как оценявате състоянието на българското игрално кино в художествен и в производствен аспект?

9. Кога ще бъде преустановено непрекъснатото пускане в производство на проекти на определени режисьори и продуценти?

10. Как преценявате прогнозата на режисьорката Малина Петрова за творчески и имотен крах на СБФД?

11. Кой и защо е сключил символичните наемни договори с големите наематели на наши имоти и кога наемите ще бъдат коригирани?

12. Кога СБФД ще има свой ресторант или кафене за творчески срещи? (Това заведение да работи с търговска отстъпка за съюзните членове, както е в Съюзите на българските писатели, журналисти, художници, архитекти…)

13. Кога ще ни дадете точна информация за „бъдещето” на Творческия дом на СБФД в с. Лесидрен? (Който не се ползва от никого, и от който Съюзът ни не получава никакви доходи, а само се руши.) Навярно, коментар по въпроса ще има на предстоящото Общо събрание на СБФД.

14. Кога ще се издаде нов Телефонен указател на СБФД?

15. Кога ще предизвикате публично обсъждане на промени в Устава на СБФД? (Разбирам, че сте заявили на предстоящото Общо събрание на СБФД този въпрос да се разисква.)

16. Кога ще бъде преустановена практиката в ИА НФЦ да бъдат пускани за реализация проекти на режисьори и продуценти, които не са завършили (или въобще не са започнали) предишния свой проект? (Знаете, че след завършването на един филм има отчетно-финансова дейност, която би могла да възпрепятства пускането на нов проект в производство.)

17. Кога ще бъде назначен Главен секретар на СБФД? (Което е заложено в Устава на СБФД и каквато е практиката в другите Творчески съюзи. За да има коректив при евентуално еднолично управление на председателя.)

18. Не смятате ли, господин председателю на СБФД, че за всяко полугодие трябва да изнасяте по информационната ни мрежа отчет за извършената дейност от вас и от Управителния съвет, в полза на съюза? (Така ние – редовите членове ще имаме представа какво се случва в него и няма да бъдем в неведение.)

Към този набор въпроси, заложени в двете ми официални писма, добавям и два нови:

19. Не смятате ли, че пускането в ИА НФЦ на игрални проекти на членовете на Националния съвет за кино е конфликт на интереси? И, ако „да” – кога тази практика ще бъде преустановена?

20. Кому бяха необходими тазгодишните промени в Правилника на Филмовата академия? (За да се стигне до парадоксалния факт, че от 13 възможни номинации, филмът „Спомен за страха” спечели 12 и 7 награди.)