Кажете „здравей“ на новия ни прародител!

Американски изследователи смятат, че са решили една от най-старите загадки в света на науката: кой от всички клонове на родословното дърво на животните е всъщност най-старият?

Морските гъби (Porifera) – многоклетъчни безгръбначни, са една от най-древните форми на живот. Поради простата структура на тялото им се е смятало, че те са предците на всички други животни на Земята. Въпреки това някои проучвания показват, че в действителност най-древните животни са Гребенестите медузи (Ctenophora) – същества, по-сложни от гъбите.

Този дебат е отпреди повече от сто години, като съществуваше консенсус, че морските гъби, поради присъщата им биологична простота са всъщност най-ранната форма на живот при животните. Но с помощта на нова форма на геномен анализ днес изследователите стигат до извода, че гребенестите медузи предхождат морските гъби, въпреки че представляват по-сложни форми на живот. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Нейчър Еколоджи енд Еволюшън“.

В допълнение към решаването на въпроса колко уважение дължим на порестата гъба, която може да се срещне в почти всяка баня, учените предлагат нов начин за разрешаване на противоречията в полето на филогеномиката (изследванията в еволюционната биология, включващи геномни данни).

„Сегашният метод, който учените използват, включва събирането на големи количества генетични данни, анализ, изграждане на набор от взаимоотношения и заключения – резултат от различни подобрения, които са направени в анализа“, казва биологът Антонис Рокас от университета Вандербилт.

За оценка на генетичните различия, които показват доколко някои видове са родствени на други, се използва матрица от генетични разстояния. Например при анализ на ген А учените го сравняват с гени В и С и определят в коя от двойките гените са най-подобни един на друг. Колкото по-малко е сходството, толкова по-голямо е генетичното разстояние и следователно има по-малко свързани гени. Въз основа на получените по този начин резултати са построени филогенетични дървета – схеми, отразяващи еволюционните взаимоотношения между организмите.

В новото изследване учените са анализирали геномите на различни животни, за да измерят филогенетичния сигнал, който показва кой от двата вида е по-близък до третия. Оценили са нивата на подобия между хиляди гени, принадлежащи на 58 вида гръбначни животни, 103 вида растения и 86 вида дрожди. Изследователите стигат до извода, че ако сме взели за сравнение недостатъчно количество гени, това може да доведе по построяване на неправилни филогенетични дървета. Това обяснява и защо различните научни изследвания, опитващи се да установят кое животно се е появило първо, си противоречат.

Отчитайки това, изследователите с голяма точност са определили най-древния клон животни. За тази цел те са проверили три различни хипотези: гребенестите са се появили преди морските гъби и другите животни; гъбите са се появили преди гребенестите и другите животни; гъбите и гребенестите са се появили по-късно от другите животни. Чрез измерване на филогенетичните сигнали те установили, че вярна е първата хипотеза.